неделя, 16 декември 2018 г.

Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА

Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при своя мил отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал – ветрецът с тях да поиграй
и кой ли с начервени устни оттук е минал? Кой го знай!

Докато сън дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато нежно сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или... черни, разпуснати... или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля нощта разтваряла се там
със усета на мъдра сова подир мишле от смут и свян,
не знаела защо самичка притичва в нощния покой
и всъщност тя ли го обича, а и обича ли я той,

дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове,
дали любима нейде няма, която "миличко" зове…
и Боже мой, какво тогава ще трябва да се обясни –
не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?

Неопитно женче, съседка, принцеса в зрелия си чар
или бъбривата кокетка – съпруга на приятел стар,
коя от вас би устояла, когато в неочакван час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас!

Да казвам повече не бива и се налага тук да спра,
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой много я обича, и даже е по нея луд;

какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът някак не върви,
уж слава и парици имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че даже и не си живял,
живял си някак си на сляпо с успехи уж, но и в печал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз,
 и първо себе си да питам: отлитна ли, Любовна страст!


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited by 16 dec. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...