вторник, 12 май 2015 г.

Публицистика - ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (13.)

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (13.)

        14.02.2001

      За естественото човешко право личността да променя както позицията си, така и себе си... Нали докато сме живи, се учим! Иде ми на ум, като чета в книгата на Стефан Цанев „Убийците са между нас”, издадена през 1996, спомен за любим автор на хиляди деца от моето поколение*. Роденият в 1937 г. Стефан Цанев си спомня как през 1963 г. главният редактор на „Стършел”, като пуснал на уводно място стихотворението му „Репетиция за парад”, му спестил репресии не само от партийната цензура, но и от силовите органи на властта.

      Да припомня, това е исторически отрязък от най-новата ни история, когато в България действат няколко десетки концлагери за „врагове на народа и Партията”, където психически, в хиляди случаи – и физически, са умъртвявани т.нар. „ренегати”, „буржоазни отрепки”, „английски диверсанти”, „шпиони на загнилия капитализъм”, „агенти на империализма”,  накъсо казано – българи, уличени, че им липсва вдъхновение за „строителството на новия живот”.

     Не стихотворение, поема написах през 1974 г.; затова вероятно ме занимава епизодът с Асен Босев. Може да е било под влияние на Стефан Цанев, с чийто стихове още в 1963 г., едва 15-16-годишни, се сбирахме десетина гимназисти всеки четвъртък вечер да ни учат на журналистика в редакцията на „Комсомолска искра” - ІV етаж, пъпът на Пловдив, при Джоката**. В оназ 1963 г. Стефан Цанев за нас бе символ на честна позиция спрямо мекерето. Писал съм, значи, нещо посредствено, неумело може би, за траещите по седмица и две... репетиции (маршируваме от единия до другия край на централния градски площад хиляди ученици: от Дома на народната армия до Руската книжарница... и обратно с вдигнат над кратуната юмрук и блеем: Бе-е Ка Пе, Бе-е Ка Пе, с Бе-Ка-Пе напред, вечна дружба с Ес-Ес-Ер, да живее Ес-Ес-Ер, долу капитализма, смърт на империализма за предстоящия парад на единството между... Партия и народ. 

       Може ли ентусиазъм да се репетира! От вибрациите на издутата по сватбарски озвучителна уредба площадът се тресе: Другари-и, последните редички се губят. Да скандират по-силно последните редички-и! Дайте по-мощно, да не се наложи да се наказваме, другари! Тая вакханалия на партийния фанатизъм няма как да не изненадва, когато си трезвен и разсъждаваш с ума си.



      Стефан Цанев припомня жест на Асен Босев. Ето какво рекъл Босев десетина години подир случая: Не знам защо реших да ти помогна (…). Спасението беше да се играе ва банк: на първа страница, на най-видното място(...), афиширано, лично аз поръчах винетките – в упор, да се стъписат: „Сигурно ние бъркаме...” (т.е. политическите цензори да решат, че са сгрешили: нещо невероятно – бел. м., Г.Б.) И успяхме, нали? Това казва другарят Босев около 1973 г. нейде, като приел на гости у дома поета Цанев. Доста човечно. Човеколюбиво хем! И тъкмо да реша, че това тук е пример как духовният аристократизъм надделява над фанатизма у партиецапред очите ми лъсва стих на същия Босев, публикуван току преди 20 декември 1949 г., когато „цялото честно и прогресивно човечество” се кани да чества седемдесетия рожден ден на другаря Сталин:

НА ЕДИН ПРЕДАТЕЛ...

Днес цял народ за него казва:
- Държал съм бил змия у пазва!
А винаги змията той
я щедро награждава с бой –
 
за миг главата й премазва...

      И за да не сбърка някой верен на партийната линия читател в чия чест са тия римушки, ето начало на хубавко послание в същия свеж бодряшки стил, сътворено с участието на същия автор (през 1949 г. Асен Босев според партийния печат е сред „водещите писателив България). 



ДО ГЕНЕРАЛИСИМУС СТАЛИН

Само Вашето проницателно око можа да види и разкрие престъпната шпионска група на 
(...). Ние Ви изказваме дълбоката си благодарност, задето ни помогнахте да разкрием и обезвредим шпионската група на Трайчо Костов, която в съгласие с предателската банда на (...) и под диктовката на англо-американския империализъм си беше поставила за цел да...

     То е пак Асен Босев. Има известна разлика естествено, когато плещиш огнени партийни лафове изобщо, и когато пред тебе е конкретният човек от плът и кръв, в случая – младият Стефан Цанев (26-годишен по онова време). Краят на цитираната по-горе статия от сборник със стряскащото заглавие „Убийците са между нас”: „Ние си водим много точна сметка кой и кога ни е забил нож в гърба, а много бързо изтриваме от паметта си ония, които са ни прикривали със себе си. Защо?”

      Наистина – защо посягат понякога към казана с врящата смола да изтръгнат от мъки някоя грешна душа? Това проява на милосърдие ли е? Индулгенция за натворени гадости може би? Или – което вероятно е най-логично: начин да се купи талантът, да се привлече, прикотка, приклещи, подчини на партийната правда? Отбелязвам си, привлечен от сладката участ на поета, драматурга, публициста Стефан Цанев. Крилати за поколението родени и израснали непосредствено подир „славния”  9 септември бяха Стефан-Цаневските иронични призиви: Носете си новите дрехи, момчета. Момчета, внимателно на завоите. Послушните момчета не ги съдят... Лягахме и ставахме с тия редове.

      Що се отнася до Асен Босев, какво повече от сентенцията De mortius aut bene, aut nihil*** за човек, сключил договор със Сатаната!

        15.02.2001


      Джефри Чосър (1340-1400), „Кентърбърийски разкази”****. Не знам как звучи на английски, но на български Чосъровият слог ми допада. Както се изрази тия дни моята аристократка Re.„Мили, стига си се ровил из тая отврат, нужно ти е нещо закачливо!” Та като я послушах, ето два фрагмента от епоса на Чосър за финал на есето „ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ” по повод два върхови романа на писателя от световна величина Томас Ман:

1)     стр.41:
А подир туй, без много да отлага,
той яхнал коня си, раздиплил флага
и тръгнал със войските си...

      Една дума
 „раздиплил”, ехидно ми се ухилва като пакостник, уцелил джама на комшията. Ха сега пробвай в мъдра печал да тълкуваш сюжет и образи от Миналото!

2)     стр.48:
Понякога, уви, така безумно
срещу съдбата ний роптаем шумно,
а тя ни дава често, без да знаем,
дар по-богат, отколкото желаем.
Мнозина към охолство се стремят,
а то им носи болест или смърт,
мнозина други бягат от затвора,
а вкъщи ги убиват близки хора.
И често, паднали на колене,
не знаем за добро ли, или не
се молим...

Plovdiv, redact. 14 maj 2015
______
* „Спасението беше да се играе ва банк”, писмо до поетесата Станка Пенчева (1929-2014).

** Никола Джоков (1934-2000).

*** (От лат.) За мъртвия или добро, или нищо.

      Асен Иванов Босев  (1913-1997). Започва да печата от 1932-1936 едновременно с Никола Й. Вапцаров. Завършва право и дипломация през 1942. За разлика от Вапцаров, прави кариера на „ярък партиен поет, писател, журналист”: зам.главен редактор на в.„Заря” след 9.ІХ.1944, редактор на официоза в.„Работническо дело”, съветник към Българското посолство в Москва, от 1961 до 1965 г. (когато се разиграва епизодът, описан от Стефан Цанев) е главен редактор на седмичника на ЦК на БКП за хумор и сатира в.„Стършел”.

**** Новели в стихове, превод Александър Шурбанов. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...