Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 28 юли 2019 г.

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

ПЛОВДИВ
НА БЕДНИТЕ

И ей я по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно,
под древните зенитки Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат,
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при мамчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"

Край пътя, под салкъма стар кон агонизира,
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и Господ, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.

Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна млада булка
минава тъй животът, величествено прост. 

Това е онзи Пловдив на свидното ми детство

зъл, с колене охлузени и спукана глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мене любов си е това.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 28 uli 2019

Илюстрации:
- Мильо от Гюлбахча – един от талисманите на града, наред с Данката от Кършияка, бай Анго Шарана от Кичукпариж, ухиления Стефчо от махалицата под Джендем тепе, Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука при мотоциклетните състезания с мотора, в онези години милиционер, но обичан и от хлапета, и от възрастни, Цариградски – чистач на плювалници по централните улици на потъналия в прахоляк, конски фъшкии и мизерия Пловдив на бедните от 1950-1960 г. (горе);
- Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от разказа му "Не съм от тях". Не една, а мнозина от някогашните възрастни дами на Пловдив, както във всеки провинциален български град, играеха роля на обществената съвест и раздаваха правосъдие по махленски (долу).
____
* Джендем тепе (тур. "Дяволското тепе")  най-високият пловдивски хълм. Помня от детските си години, най-горе имаше следи, а по-късно се оказа, че са от древно тракийско светилище на горските нимфи. Бел.м., tisss.