.jpg)
Да се чувстваш българин не е проблем... Проблемът е как да си останеш българин! Както вървят нещата: по план от дружески уж чужди канцеларии, след две поколения ще впишат българина в Червената книга на изчезващите етнически видове. Азър сме им на новите "авери отвъд Голямата вода", особено когато по подходящ начин наши професори се заеха да пренапишат и омаловажат нашата История. – Аноним (1947)
03 sep. 2001
ИКОНА В МУЗЕЯ
Преди много години моята учителка от отделенията (І–ІV кл.) госпожа Дора Попова тъй се изразила пред майка ми: "Госпожо, синът ви има заложби, обаче за жалост, от една страна, аз и класът тъкмо му изградим пиедестал, той – от друга страна, вземе, та направи някоя магария, госпожо, и всичко, сторено от него, се срути и стане на пух и прах. Аз ли нещо у него не мога да разбера! Повярвайте ми, това е първият случай в дългогодишната ми педагогическа практика човек толкова упорито да действа срещу себе си. От вашия Гьорги, госпожо, ми побеля косата. Последният ми випуск са тези деца... И когато най-сетне се пенсионирам, надявам се да си отдъхна преди всичко от сина ви". Тя наистина беше може би най-добрата ми учителка – запомнил съм не само силно изтънелите й побелели коси с лилав оттенък, ама и стоманено-сивите й добри очи, ситните кафяви петънца и сините жилчици под кожата на восъчно белите й ръце, с които понякога красиво ме пердашеше през лицето. Сега, когато отдавна е в гроба, а моя милост е 54-годишен мъж, баща на две уредни израсли дъщери и дядо на внучка, изправям човеколюбивия й лик пред себе си, да защитя някогашния палав неудачник и анти-герой, с опита на вече преживял доста разни лични драми мъж, за да й кажа:
– Госпожо, вие сте се стремили да оковете в чудесна златна рамка един според вас бъдещ Пример за подражание, но този ваш така яко желан Измислен герой бясно се е съпротивявал срещу рамката и металната изящна клетка, мила. Искали сте още една икона в музея си от восъчни фигури, а живият човек у онова хлапе просто не е знаел друг начин как да протестира срещу посегателствата ви. Много настоявам да се знае, госпожо, че малчуганът интуитивно е предпочитал да си бъде какъвто си е: истински, несъвършен, пълен с недостатъци, склонен да греши и се заблуждава, но да е верен, а не фалшив и възползващ се от вашата слабост Любимец със звездичка на чело и с нимба на праведник като нов каскет. Истинното е по-достойно от нашите дори и най-съвършени умозрителни предначертания, госпожо Попова. За да приемем живота – и особено отделното човешко същество, във величествената му противоречивост, ох, това все пак изисква известно усилие и устойчивост на характера пред странностите и чудото на простосмъртието. А инак, ами че всеки идиот наивник, който е тръгнал да става Герой пред блесналите от възторг погледи на тълпата, допускал е да го вкарат в златна клетка, нерядко случвало се е жестоко да си заплати за този миг суета.
Нима не е героизъм да се приемеш какъвто си!
04 sep. 2001
Озлоблението е духовна немощ, маскирана с физическите белези на Сила. Празният човек често ни се явява с угрижения вид на мно-ого здраво ангажирана личност. Най-отрудените хора не въздишат показно тежко. Който прави истински, а не фалшив жест в наша полза, не ходи по площадите да обяснява какво го подтикнало, нито си снима паницата, да видим колко се жертва за нас. От опит знам: Най-гръмко трещи и се зъби изпразнена от съдържание кратуна. Такива фенери сами си ги правехме в бедняшката махаличка под пловдивското Джендем тепе. От купения за пет стотинки узрял карпуз, като издълбаеш с лъжица алената му вътрешност и палнеш на дъното свещ, чудесен Фенер плашило се получава. С такива фенери вечер обикаляхме улица "Цар Михаил Шишман" и улица "Ниш" и плашехме по-малките от нас доверчиви хлапенца.
Дори плъхът няма да те ухапе в гръб, докато се трудиш, оросен от пот, или докато бленуваш. Стремя се да овладея умението да стоя тих и смирен срещу войнстващото Нищожество; науча ли се на това, ще се радвам, че съм постигнал най-ниската степен на духовно просветление. Лозунгите, които крещят над множеството разни архиереи, архонти, вождове или изобщо казано, педерасти на духовното щастие, обикновено не означават друго освен инат за надмощие в духа. Истинският учител към учениците си не се отнася с назидания. Слепият вижда по-дълбоко, защото вижда със сърцето си.
05 sep. 2001
Вчера, 4 септември, издъхнал Стефан Продев, още един от героите на тези записки. Тъкмо казаха по радиото, че днес щяло да има всенародно поклонение пред тленните му останки. Какво ли да кажа за него! Отишъл си от живите талантлив човек, объркан от марксизма, отишъл си още един ловък сеяч на антагонизъм, на възгордяване и на марксистка омраза в българското обществено пространство. Много ми бе любопитно да проучвам модулациите на грандоманията в най-ярките му публицистични писания. Този назидаващ глас със самочувствие на вечерял с дейците на Парижката комуна от 1789 г., че и със самия Карл Маркс, дълго ще отеква у мен като печален случай как не бива да се прави публицистика. Личната драма на човек, раздиран между стихиите на Суетността, ми напомня съдбата и на други, подобни нему гръмовержци на Истината (Георги Джагаров, например), у които откривах тоже липса на скромност и смирение.
Тези фалшиви апостоли защитаваха и защитават не човека, а умозрителна някаква идея. Познават се по това, че приживе всеки от тях се е изживявал като паметник от метал и бетон. В сътвореното от тях има, разбира се, бисери на талантливостта им, но тези постижения са затлачени от толкова характерния за Посредствеността тон на предизвикателство, нетърпящ други мнения. Могат ли изобщо да се сравнят техните текстове с величието на такива редове, като написаното от премръзнали пръсти:
Аз, грешният Георги, в стълп, върху блюдо, писах това в светите врачове, на 30-ия ден от декември. Поменувайте ме, братя мои, защото ми мръзнат ръцете: тук пишех, тук ядях, тук лежах без огън*,
или Недостойният да се нарече раб божи Никола... Защото медът, дори на кора от беснурка да е, пак е сладък. Така и словата... – и още:
...Тази книга, наречена Патерик, бе писана в лаврата на безплътния първоначалник Михаила... от грешния, бедния и последния от иноците**, или пък онези простички, но разтърсващи до сълзи:
По повеля и трудолюбиво залягане пише и превежда от гръцки на български Лалое грешният, непотребният и многострадалният***,
...многогрешният свещеноинок Лаврентия,
...грешният дяк Радомир,
...недостойният най-малкият от писалите монах****.
Иде ми след последния монах смирено да призова: Полюбувайте се, братя и сестри българи, сравнете сътвореното в скромност и благоразумие със сътвореното от хора с издути от пренебрежение устни и велико самочувствие, които живяха не с народа, а покрай него и над него, въпреки нашите общи страхове и унижения. Ей, вие, любимци на властта и почитани от множеството ваши мили съратници по подлост и лицемерие като същински светци и пророци в нашата устремена към пропастта България! Амин!
А може би модерното време изисква от пишещия-говорещия сам да се хвали колко книги е издал, да се бие в гърди по стъгдите, да си съдира ризата, да си скубе косите, да кълне, когато си снима паницата*****, да хленчи злобно, за да види светът колко е пренебрегнат... и въпреки това, пак продължава да ни дава за пример самия себе си? Да, бе, обич насила – ще заповядаш на онова толкова своенравно пиле на любовта и номерът ти ще мине. Как ли пък не!
21 sep. 2001
Последна реплика от филм за живота и личността на Галилео (ХVІ-ХVІІ в. или: 1564-1642 г.): "И цялата тази Вселена се сви до пространство, заемано от моята собствена личност" (Г. Галилей).
27 sep. 2001
По радиото меко звучи оркестрова симфонична музика, в която водещата мелодия се изпълнява на пиано. На 11 септември "ислямски терористи" разрушиха Световния търговски център в Щатите. Веселичко захващаме третото хилядолетие, няма що. Но това е тема за друг разговор – разговор за една от световните религии или за начина, по който с най-могъщите средства за манипулация в света промиваше общественото съзнание, че това е дело на терористи, а не заговор на Щатите срещу самите себе си.
___
.jpg)
.jpg)
