Документи – НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ

НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ*

   "Трудно е да отхвърлиш учтиво предложение, особено предложение от учтив човек с патлак в ръка". Личният ми девиз обаче е от японските легенди: "На добрия самурай не му се налага да се бие". Защо ли? Бият се леваците – да се докажат, че не са леваци. Накъсо, не виждам по-добро оръжие от разум в карък ситуация.

    Пази, Боже, от страхливец или от псих с оръжие в ръка! Тези отрепки са от най-опасните. Затова съм категорично за ограничение върху продажбата на огнестрелни оръжия извън органите на реда и закона.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 18 avg. 2017

___

* Станислав Йежи Лец (1909-1966), из "Невчесани мисли".

Документи – ПРАВИЛА ЗА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ

Из стария бележник

ПРАВИЛА ЗА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ

1. Не обсъждай опасностите с онзи, от когото се притесняваш.

2. Мълчи, но се интересувай.

3. Усмихвай се приветливо, когато страдаш.

4. Има и по-големи нещастия от твоето.

5. Отчаяният ти е брат по душа и плът. 

6. Не интимничи със себе си. Виж се откъм смешната си страна.

7. Помни: животът е печал и хумор.

8. Оставяй си резервен изход при успех.

9. Не позволявай да знаят какво те интересува в момента. 

10. Бъди приветлив, но не се церемони с наглеца.

11. Не позволявай един да знае всичко за теб. Крий си козовете.

12. Учи се умно да страдаш. Неприятностите дисциплинират.

13. Зарежи идиота и си кажи: "Това му е мисия".

14. Помни, винаги стаен в засада някой мухльо важен се прикрива.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 uni 1984 – edited 18 avg. 2017

Story – ЗАНЕМАРЕНОТО КАФЕНЕ

 ЗАНЕМАРЕНОТО КАФЕНЕ

    Има френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш – "Айша"... Наистина е много приятна мелодия. На петдесетия ми рожден ден седим в кафене край къмпинг до летовището Каваците след Созопол с моята Re. Духаше поривист вятър, след дни на жеги времето се бе развалило и ята гларуси с огромни разперени криле ниско летяха над главите ни, а в кафето бяхме сами, или май имаше младо семейство с хлапенце на 3-4 годинки...

    Картината ми се е запечатала в ума; изплува винаги, когато чуя мелодията, която тогава се просмукваше до нас през поривите на вятъра от ръждиви две тонколони. Един от миговете щастие, свързан точно с тази арабска мелодия... Днес нищо вече не е същото, но мелодията ме връща във време, когато съм бил преизпълнен с илюзии и поради тази причина щастлив, много щастлив.

    Десет дни изкарахме с Re. в крайно занемарена почивна станция, при това в компания от местни досадници. Нали като се готвиш за романтичен воайяж, и ти би се ядосвала, ако чичковци и лепки се пришият към вашата двойка! А в онзи момент тъкмо се бяхме отскубнали за около час от досадниците.

     Всяка вечер се пренасяхме да преспим в различна барака. И Re. всяка нощ навиваше плюшено зайче с барабанче, което цънцънкаше тихо и мелодично, докато се гушкахме в тъмното... Колата ми не беше наред, та едва се дотътрихме дотам, претоварени от багажа на добри приятели, заради който брах дертове и провалихме замисления преход от Бургас нагоре до Каварна и нос Калиакра с преспиване по луксозните хотели край брега. Странното е, че днес, двайсетина години по-късно, този е от най-хубавите ми спомени от преживяното дотук.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 avg. 2017