25 години от брой I на вестник "Демократическо знаме"
Очевидно вече няма кой да си спомня за този някогашен неумел опит за независима журналистика в условията на всенародна еуфория месеци подир вътрешнопартийния преврат в управляващата БКП, обявен за начало на (хе-хе!) демокрацията в България. Между четиристотинте депутати във Великото народно събрание, на които безплатно пращахме по 200 екземпляра от всеки брой, той бе известен като "Хубавото Знаме".
Просъществува едва 19 (деветнайсет) броя – от 19 май 1990 до 26 януари 1991 г., от които четирите (бр. 4, 5, 6 и 7) са правени без мое участие и съгласие, зад гърба ми (независимо че бях главен редактор, утвърден на конгрес на ДП в София), докато от края на юли за двайсетина дни докъм средата на август 1990 г. съм бил край Балчик с двете ми дъщери. Като се прибрах от морето в Пловдив, освободих се най-напред от двама тогавашни придошли самозванци (Пламен Асенов, 1958*; и Маргарита Асенова от Кърджали**, днес известни журналисти), а после възстанових концепцията на този политически вестник, замислен като уравновесена обществена трибуна по време, когато служители и доносници на страховитата Държавна сигурност и новоизлюпени гласовити парвенюта громяха "врага на демокрацията" по площадите на България.
Впрочем, De mortius aut bene aut nihil.
–––