събота, 3 септември 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

  Когато някъде под носа ти захлопнат вратата, на други поне три места ти се отварят куп нови възможности. Смяташ, че точно ти трябва да си вътре?! Но такъв е животът: непредвидим, и затова изкусителен и толкова силно любим. – Аноним (1947)  

  17 uni 2011 

ЗАГУБИ НЕПОПРАВИМИ

Както пеперуда синя
ти на рамото ми кацна
и това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
най-случайно да се влюбя,
а в зелената морава
пърхат много пеперуди –

всяка каца да отпие
от сърцето ни нектара,
но това е поправимо
само в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си малкото момиче,
дето с кукли си играе
и цветята най обича.

А цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после стават малко сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
как сме всички заменими,
ала никой не обича
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна,
хайде, леко отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Ти си хубава такава
и за всеки тук е ясно,
че животът продължава,
и това е най-прекрасно!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 04 sep. 2022**
–––
* На една мила хубавелка, но и на благородната дама, с която бъбрихме на всички световни езици за философия, книги, автори: тя – на нейния роден руски, немски, английски, френски, испански, аз – на моя роден български, докато другите се веселяха, и на следния ден дойде да ми каже, че отлита за Париж.

** Луис Алън Рийд (1942-2013) е американски музикант, певец, автор на песни и поет. Той беше китарист, певец и основен автор на песни за рок-групата "Velvet Underground" и имаше солова кариера, продължила пет десетилетия. Въпреки че не са били търговски печеливши по време на съществуването си, "Velvet Underground" са смятани за една от най-влиятелните групи в историята на ъндърграунд и алтернативната рок-музика. Отличителният мъртвешки глас на Рийд, поетичните и трансгресивни текстове и експериментално свирене на китара са запазена марка през цялата му дълга кариера. В университета учи при поета Делмор Шварц (1913-1966), за когото казва: "първият велик човек, когото съм срещал", и стават приятели. Според Лу, Шварц му показал как "с най-пестелив и обикновен език, който си в състояние да си представиш, може да постигнеш удивителни висоти" (за чувство и мисъл). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

  На 5 януари 2017 г. в два след обяд издъхва добруджанското момиче, което ми роди две дъщери... Живяхме с нея петнайсет години в притеснения и несрета, заобиколени от враждебни хора в моя Пловдив, с непресъхващото ми тщеславие, но и неистовата й жажда за авантюри, та за нея шепнеха: "Много я иска животът!"* – Авторът (1947)  

  20 apr. 1976 

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?** 

...А някой ден на гости да ни дойде 
Балканът с пропасти, брадясал с тръни, 
от край-до край изпънал хоризонта, 
до глезените във хайдушко биле!

Представяш ли си малката ни стая
какъв размах, какъв простор ще вземе!
Ще дойдат тук цветя и разни птици,
животни светли, извори и сенки... 

Тогава пак ще седна по средата
на нашите мечти. И ще те гледам.
И в ъгъла китарата ще свири –
напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 sep. 2022

Илюстрации:
- Бедни и несретни, но и така щастливи! 
  - В старата квартира с двете дъщерички.
–––
* Уязвима и крехка, и толкова беззащитна в чуждия за нея град на селско момиче, израснало с полето на Добруджа, с морето край Балчик и Варна, та пловдивската Марица наричаше "кална вада"; силно обичаше живота; и може би затова на три пъти прави опит да си сложи край на живота, а си отиде от този свят не по свое желание на 5 януари 2017 г. Родена е на днешния ден (3 септември) през 1952 г. в Балчик.
** От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...