Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 24 юни 2015 г.

Ars Poetica - БАЛАДА ЗА МАСАТА

В памет на Петър Ненов Петров (1917-1983)

Винсент ван Гог (1853-1890)
БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,
ти в
миналото пак отиваш
и кучето от студ се свива
под твоя стар стол,
а зад усмивката ти крива
витае глух стон.

Как весело и тъжно тече
животът ти! И ти си вече
пред прага на един далечен
спокоен стар път,
че няма
-няма нищо вечно
ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае
на младостта ти всички знаци
:
какво под името ти значи
сърцето без връх
и че носил си нявга знаме
и в боя бе пръв.

Тя помни чаши с
руйно вино,
китарата на някой Дино
и панделките светлосини
край трепкаща свещ...
Че случва се подир години
да спомниш лик свеж.

Тук сядаше
при свойта мила
и удряше
от мъжка сила
по масата с юмрука жилест,
а днес си тъй слаб,
че да разчупиш си безсилен
парчето
сух хляб.

И тук зачена синовете,
под таз икона, дето свети
за
вярата от памтивека,
но крехки са те,
щом сбогом с масата си взеха
и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай

ти ще си тръгнеш, те остават:
от масата ти ще направят
един стар ковчег
и всеки дълго ще заравя
спомена за теб.

Но
ти напролет ще израснеш
и ще напъпи т
ая маса
край глух и с
бурени обрасъл
спокоен стар път
и някой ще бере цветята
от твоята плът.

 
Dobrudzha, Trigorci, noe.1983 – redact. Plovdiv, 24 uni 2015