Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 17 септември 2017 г.

Ars Poetica – УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ

    Решат ли да унищожат човек, поколение или цяла нация, първо насочват към модел за тъпотия и диво невежество, като отнемат възможността, умението да мечтаеш. Гледайте "нашите" телевизии и преценете случайни ли са сламените разкривени от претенции лъскави образи на успеха, нахълтали във вашия дом.

УЧИТЕЛЯТ 
ПО МЕЧТИ

Ето учителят –
сивият човек влиза.
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.

Гледат децата.
Гледат децата...
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.

И ето,
изважда късче от креда,
прави замах
и дъската,
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.

После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
континенти,
сняг,
планини и долини,
слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.

-----

Когато излиза от класната стая,
искам да кажа, когато си тръгва
от всичко, от всички,
когато звънецът последен
цвърчи
като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът
и венците – готови,
тогава свършва Часът за вълшебства.

Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ sep. 1983 – edited 18 sep. 2017