Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 18 март 2016 г.

Story - БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

...И всичко стана жално моментално:
и хората, и бедното предградие,
и снимката, излязла тъй добре;
и двамата се гледахме печално,
и нейде сe обади едно радио:
„Вероника
*, животът е море!”**

БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

    Писмо от Рени. Пощенско клеймо с дата 20 април 1989 г., Толбухин***. Картичка от морето край Балчик. В далечината – платноход. Над платнохода – пухкави облачета, небе, чайки. Върху гърба на картичката отчайващо грозно разкрасен надпис с химикалка: "С много обич, Рени!" В долния десен ъгъл се мъдри изрисувано с лилав флумастер сърце, пронизано от отровно зелена стрела. И капки кръв, четири на брой, кървави. Картичката е илюстрация към кариран лист, от оня вид хартия, на която се пишат жалби, заявления, молби и можете да си ги закупите по 1 стотинка бройката от павилионче за вестници. Текстът върху листа...

    Здравей, Верче!

    Как си? Получи ли писмото ми. Извинявай, че ще ти пиша с такъв тон, ама си го заслужаваш! Ако искаш, после ми се сърди, колкото искаш, няма да се обидя! Поне за баба и за майка ти помисли. 

    Майка ти преди малко ни се обажда, плаче по телефона и не знае какво да прави. Не съм мислила, че можете да бъдете такива с Надя. Да не мислиш, че като отидете при баща си, много ще спечелите? Още след една седмица той ще ви изостави и ще се чудите какво да правите.

    Бил ви обещал, че ще ходите през лятото на море. Празни приказки. Колкото ви води и друго лято. За една седмица, и толкова. Да не мислите, че ще сте много на кяр! Баща ти ви иска, за да вземе колата и апартамента. А после?... 

    И си помисли! Повече може изобщо да не видите баба Вичка****.

    През ваканцията, както знаеш, бях на село. Не съм ти го казвала, но сега ще ти го кажа. Баба е постоянно в напрежение кога най-после всичко ще свърши. Помислете си хубавичко за нея. Вече не е млада и може да се разболее. Да не мислиш, че й е леко! Тя се надява да останете при майка ти, а вие какво! – най-неочаквано решавате да се измъкнете, ни лук яли – ни лук мирисали. И сами виждате какво става у вас, нали! Ама сте готови, щом някой пръст ви покаже, и да хукнете след него.

    Какво е това "ще видим"! Или не сте решили още при кого да останете, а? Аз също знам какво става у вас. Недей си мисли, че съм далеч от тия неща. На майка ти, дето ви е отгледала, да й сервирате сега такава изненада… Ами че тя съвсем без нерви ще остане. Майка ти, дето всичко ви купува, а освен това хрантути и баща ти, сякаш той не е от това семейство, ами е на пансион... Ами баба, дето толкова неща ви изпраща от село! Къде друг път ще видите такова нещо? Или при другата ви баба, на баща ти при майка му, а!...

    Майка ти ще гледа всичко да направи само и само да те освободи от лятна бригада, а баща ти и пръста си даже няма да мръдне. Затова ли искаш сега да останеш при него? 

    И си помислете хубавичко! Още веднъж ви казвам. И не си мисли, че те осъждам или оправдавам. Знам, че ти е тежко и трудно в момента, и те разбирам. Но ако останете при баща си, нищо няма да намерите. И изобщо, не се колебайте, а изберете майка си, защото тя не е толкова лоша.Тя въобще не беше такава нервна, обаче баща ти я направи такава. С неговите натяквания и измислици, че му изневерява...

    И Надя какво си мисли – че майка ти вече ще е луда да се жени отново ли!... Достатъчно се напати с разни мъже и й стига. А ако стане така, че тя все пак си намери някой мъж, нека Надя не си мисли, че майка ви ще ви изостави, което би направил баща ти. Майка ви достатъчно ви обича, за да си навлече още някой такъв. Че тя, ако не мислеше за вас, изобщо нямаше да се тревожи. Ще ви даде зелена светлина и край – заминавайте, не ми трябвате!

    Крайно време е вече да разберете всичко. Не сте малки. Избирайте – майка ти или баща ти! И знай – нито те обвинявам, нито те оправдавам.

    Рени

    П.П.: Ако щеш, ми се сърди, ако не – недей, твоя си работа!

    * * *

    Писмо от Вера. Дата на пощенското клеймо 22 април 1989 г., Пловдив. Картичка от Стария Пловдив: Римският амфитеатър и прочие. В далечината –панелен комплекс, гордост на родното соц. строителство. Над 300-хилядния град – пухкави облачета, небе. Върху гърба на картичката: "С много обич. Вера". В долния десен ъгъл – мастилено сърце, пронизано от стрела, и четири капки тъмносиня кръв.

    Към картичката върху кариран лист за заявления послание:

    Здравей, Рени!

    Не мога да те позная. Като че ли не си ти. Вярно, че можеш да си съставяш каквото мнение си искаш за мен и Надя, и ние не сме задължени да ти се сърдим. Но разбери, винаги съм те смятала за една от най-добрите си приятелки. Знаем, че искаш да ни помогнеш, но ни остави сами да решим. 

    Просто не желаем да се влияем от чуждо мнение. Трябва да си живял в тая атмосфера, да си го изпитвал, а не да си го чул от устата на друг, и тогава ще имаш право да решаваш.

    Обвиняваш, че измъчвам майка и баба, но така и не ми стана ясно в какво ме обвиняваш. В това, че наред с майка, баба Вичка, сестра ми Надя, теб и други обичам баща си ли? Питаш ме: какво е това "ще видим", или не сме решили още при кого да останем. Но сама прецени лесно ли се избира между роден баща и родна майка?

    С Надя досега не сме решили дали ще останем при единия или при другия, и ни учудва, че ти си много по-компетентна от нас в това отношение...

    Благодарим за съветите ти относно въпроса, но ни остави сами да решим.

    С обич: Н. и В.

    * * *

    Може би се питате какво отговорила компетентната Рени. Може би ви се ще да узнаете още нещо за истинското състояние на нещата в това злополучно семейство... Разкошни са рано помъдрелите ни деца. Чудесна си, Рени!


   БЕЛЕЖКА:

   Случаят не е фантасмагория "а ла Хари Потър" – любим за изискания читател. По онова време трите момичета бяха: Рени – на 13, Вера – на 12, Надя – на 9 г. Жалкият обект на обвиненията, таткото***** тоест, е преписвачът. Всъщност, какво значение кой е той! – всеки мъж би могъл да изпадне в подобна ситуация, ако има дъщеря, особено ако щерките са две и имат братовчедка в другия край на България. Тъжна работа, бих казал: не се отваря дума за магьосници, духове, жени с три цици и рибя опашка, та преписвачът моли за известно снизхождение евентуалния изискан читател.


Plovdiv, 12 maj 1989 – redact. 19 mar. 2016
_______
* Вера и досега дълбоко съжалява, че не е Вероника. Има цвете с такова латинско име, което в Пловдив наричаме великденче, в Пазарджик – гергьовче.
** Валери Петров (1920-2014), из поемата "Тавански спомен" (1942).
*** Днешният Добрич.
**** Тъй в добруджанските две села назовават адашките на английската кралица Виктория, а случва се и за тежест да добавят Печувца (Печовица), което ще рече: жена му на Петър.

***** Вж. http://jores-tisss.blogspot.bg/2016/03/ars-poetica_14.html