ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (710.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (710.) 

  ...Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, като че ли познавате всичките дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. В тази мъничка цев е скрита много музика, прекрасен глас, а не можете да я принудите насила да проговори. Хиляди дяволи! Мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен. – Уилям Шекспир (1564-1616)

  5 avg. 1996

AISTHETIKA*

Не знам защо съблече се Лучия**;

мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, притихнал, кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня;
ний с втория обущата изухме
и рече той: Божествено, Жена!

Е да, жена – ехидно отговорих, –
ала, приятелю, не е за нас!

То сякаш Бог ни гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян

и гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава –
сълза, отронена от спомен скъп.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 avg. 2021

–––

* От гр. наука за прекрасното.

** От лат. lux, lucis, светлина. Бел.м., tisss.