ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (733.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (733.)

 Когато къщата ми гори, а в имота ми са се разположили неканени гости и мародери, какво ме съветваш да сторя? Да тръгна да диря щастие в чужбина! Не е за мен то. – Из разговор с приятел, присадил се в Чикаго (Аноним, 1947)

  7 avg. 1981

КАРДИФ* 

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове
и тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си ниско
периферията на хоризонта ще опъна.
Усмихвайки се,
сбогом ще си взема с мостовете,
с детството кристално и сълзата
в усмивката на татко след смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака?!

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя,

 макар че няма, няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф.
Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е да бъде вечер
като тази...

О, нека не узная никога Кардиф! 

*  *  *

БЕЛЕЖКА КЪМ СБОРНИКА "КАРДИФ"

  За Кардиф не знаех, че съществува. Как се е получило, че въображаем, отдалечен в пространството и недостижим за мен, българина, град влезе в едноименния текст, ми е необяснимо. По подобен начин текстовете тук сами са се писали. Работата ми бе само да следя пунктуацията им да съответства на Правописния български книжовен език. Трийсет години са продължителен отрязък от време и естествено през този период съм писал римувани или не текстове по най-различен преднамерен, ала и логически обоснован начин. Отсъствието на целенасочен подход е нишката, свързваща помежду им тук изложените работи. Между другото, година, след като й подарих сборника си, Милена П. – дъщеря на известен биограф на П. Яворов, ми звъни посреднощ от уличен автомат в Лондон, където се бе вече установила, с предложение да ме отведе до реалния град Кардиф** да се уверя как този пристанищен град с атмосферата си напомня Стария Пловдив. В древни времена на лириката се е гледало като вид магически заклинания. Та това само мога да кажа, като блед опит за оправдание.

   Пловдив, ноември 1997 година

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 sep. 2021

–––

* Ключов текст в сб. Кардиф (1997 г., самиздат, тираж 300 екз.). 

Храмът "Св. Йоан Кръстител" в Кардиф

** Пристанищен град, основан от келтите през I  в. пр.Хр. По-късно, при превземането на Британия, римляните  изграждат военен лагер, при император Константин I Велики укрепен с яка каменна стена, чийто части се забелязват в основите на средновековния Замък на Кардиф. След завладяването на Англия от норманите (1066 г.) насред някогашния военен форт е натрупан земен насип с каменна кула най-горе и защитна овална висока стена. От края на 1955 г. градът е обявен за столица на Уелс. Бел.м., tisss.