.jpg)
Виж семенцата у мен, и аз ще открия човека у теб. Умението да определяме цената на каквото и да било, на когото и да било, е между най-редките и ценни способности в живота на нацията. – Аноним (1947)
11 uni 2017
- Историята на Теди Стюард**
Някой си Дейл Галоуей споделя историята за момченце на име Теди Стюард. То не било от хлапенцата, които постоянно се
канят на парти. То се клатело върху стола си и през по-голямата част от учебния
час изглеждало отнесено. Говорело... само когато учителят го изпитвал, при това отговаряло едносрично. Не се обличало, както трябва. Дрехите му смърдели. Било
по-скоро противно хлапе, отблъскващо. Та винаги, когато му
проверявала контролното, даскалицата изпитвала нежно, перверзно наслаждение да обърне специално
внимание на децата за всичките му погрешни отговори. Пишела му огромна червена
двойка върху листа, белязан от хлапака с малко ченгелче. Може би трябвало да се позамисли, тъй като историята му била в учебното му досие, а пък учебното досие, както всеки на този свят знае, е в лапите на учителя. Там пишело:
- I клас: Малкият Теди е
добро момче, има обещаващи заложби, обаче обстановката в семейството е тягостна.
- II клас: Теди е спокоен, само че е затворен в себе си.
Майка му е тежко болна, може би скоро ще издъхне.
- III клас: Теди
изостава с материала. Майка му умря тази учебна година; татко му не се
интересува от него.
- IV клас: Теди е
безнадеждно изостанал. Баща му се преместил да живее в друг град. Теди живее
с някаква своя възрастна далечна роднина. Той е дълбоко угрижен.
Настъпила Коледа и хлапетата надонесли дарове за училището. И всичките дарове били грижливо опаковани, като се изключи
подаръка на Теди, който бил увит в
груба амбалажна хартия, облепен с веднъж вече употребявано тиксо, просто надписан: "За
мис Томпсън. От Теди".
Учителката
разопаковала подаръците един по един, с цел да може класът да изрази
възхищението си... Когато отворила пакетчето на Теди, вътре имало евтина стъклена
гривна, на която повечето от камъчетата вече се били изронили, и половин флаконче с изветрял
парфюм. Децата наоколо започнали да му се смеят, мис Томпсън обаче се овладяла, тя закопчала
гривната на китката си и престорено яко умилена рекла: "Не е ли прелестна гривната, мили деца? Аууу, колко приятно ухае парфюмът на Теди!"
След края на часовете Теди, леко притеснен, приближил мис Томпсън. "Радвам се, че
харесахте подаръците ми, мис – прошепнал той. – През целия ден днес в
класната стая миришехте като майка ми. И гривната й ви отива".
Когато момчето си тръгнало, мис Томпсън подпряла с юмруче брадичка, захлупила
лице върху учителското бюро и се разплакала... Помолила Бог да й помогне. Молила да й помогне да види онова, което Бог вижда, гледайки момченцето без
майка. Когато децата дошли в училище на следния ден, пред тях била една различна
мис Томпсън. Тя вече обгръщала с внимание хлапенцата, които се нуждаят от подкрепа, от помощ, и най-много Теди. Към края на учебна годината Теди съумял да навакса в учението и даже изпреварил някои съученици. После мис Томпсън дълго не чула нищо зa него.
Един ден получила кратко писъмце: "Уважаема мис Томпсън, исках да сте първата, която ще научи, че вече
се дипломирах в гимназията и съм втори по успех в класа. С обич: Теди Стюард".
Четири години по-късно получила ново писъмце: "Скъпа мис
Томпсън, искам да сте първата, която ще научи, че се дипломирам пръв по успех
в курса. В университета не ми беше никак леко, но ми хареса. С обич: Теди Стюард".
След други още четири години получила четвърто послание: "Скъпа
мис Томпсън,
пожелах да сте първата, която ще научи, че вече съм магистърът Теодор Дж. Стюард. Какво ще кажете, а! Пожелах да дойдете на
дипломирането ми, да седнете там, където би седяла майка ми, тъй като, мис, вие сте
моето семейство. С любов: Теди Стюард".
.jpg)
___
.jpg)
.jpg)
.jpg)