Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 28 март 2017 г.

Ars Poetica – И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА

И ПОЖЕЛА
МЪЖЪТ ЖЕНАТА


Не знам защо, но силно искам... със накити да те обсипя,
червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз –
аз, дето обожавам риска, със риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.

Не знам каква е таз магия,
 край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз – дето мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти... изкушила даже мен.

Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези наравно със Светия Дух –
със мене хич не им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мене
 ли щом влезеш, превръщам се на Мечо Пух.

Върви на майната си! Тичай! Събличай се и
 гола лягай
със всеки, който
 пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга
 
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!

Ще те зарежа. Ще се махна. И ще усетиш
 свойта драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай.
Животът е една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 28 mar. 2017