Ars Poetica – И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА

И ПОЖЕЛА

МЪЖЪТ ЖЕНАТА

Не знам защо, но силно искам... със накити да те обсипя,
червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз –
аз, дето обожавам риска, със риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.

Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз – дето мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти... изкушила даже мен.

Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези наравно със Светия Дух –
със мене хич не им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мене ли щом влезеш, превръщам се на Мечо Пух.

Върви на майната си! Тичай! Събличай се и гола лягай
със всеки, който пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!

Ще те зарежа. Ще се махна. И ще усетиш свойта драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай.
Животът е една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 28 mar. 2017