понеделник, 12 юли 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (653.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (653.) 


  Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.

  01 nov. 2011 

ХИМН ЗА БЕЗПАРИ*

Ти, мой град, си ми познат,
зъбките ти знам добре
и кошмарите ти знам,
всеки ще ме разбере!

Тук с приятели добри
скитахме по цели дни,
вдигали сме хвърчила
в бедната ни махала.

В теб роден съм сиромах,
били са ме, брал съм страх,
по Джендема** скитал съм
в детството като насън.

И наивник, и глупак –
тичал от зори до мрак
с прашка и юмрук, да-да,
 отстоявах си честта.

Много тук са като мен,
здравето ни взе, уви –
ала всичко е добре,
щом кървя и ме боли.

Гарга рошава съм бил,
но и същият съм пак 
за приятеля си мил
ръся сетния петак.

Богаташът не преде 
в нашите среди, о-о не,
но пред кипрото моме –
падаме на колене.

Свади, крамоли, кавги,
погребения дори –
всичко като на парад
тук минава, мил мой Град.

Няма по-красив за мен,
няма по-богат бедняк –
хем боли и съм на кеф,
че си моят роден град.

Ти си мъдър, зъл и строг,
дал си ни суров урок –
дето и да сме,
пак сме твои синове.
Малък съм, но съм голям,
бедността е благодат,
като теб аз друг не знам:
ти си целият ми свят.
Ти си ми добре познат,
зъбките ти знам добре
и кошмарите ти знам,
в теб животът е море.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uli 2021
–––
* По повод нагласен от хубави хора конкурс за химн на Пловдив, "Има тук едни пари за много наши хора", вж. http://news.plovdiv24.bg/173173.html
** Джендем тепе – най-високият от дванайсетте сиенитни хълма на най-древния тракийски град Пулпудева, бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...