Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 28 май 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (149.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (149.)

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

   02.08.1998., продЯСТРЕБ ПЛЯЧКА НЕ ДЕЛИ (2.)

  Човекът е егоист по природа. Как личният стремеж за устройване може да работи за общото, за България, която ни е бащин имот, това е проблемът над проблемите. Очертаване на собствения имот, да се види, да се знае: ей го моя двор, моята нива, а онова там е чужд имот. Пък и не гласуваните в парламента закони, но неписаните правила за достойнство и чест да охраняват нашия личен и обществения духовен и материален интерес. Не гняв и противопоставяне, а съвместяването на обществено и лично. Традицията в народното съзнание беше съсипана и отровена от красивата наглед, но неприложима идея на Карл Маркс (1818-1883). Не съобщавам нищо ново, нито оригинално; но тъй като доста обвинения видяхме срещу комунизма като идея и блян, да се обърнем към първоизвора – "Манифест на Комунистическата партия" от 1848 г.(вж. превода на български от автентичния текст, Партиздат, 1985). Цитати:

   - Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост (цит.съч., с. 78);
   - в буржоазното общество капиталът има самостоятелност и индивидуалност (...) и премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права (с. 80);
   - ...искаме да премахнем вашата собственост. Да, ние наистина искаме това. (...) Следователно вие признавате, че под личност не разбирате друго освен буржоата, буржоазния собственик. А тази личност наистина трябва да бъде унищожена (с. 81);
   - премахване на семейството! (...) Казвате, като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. (...) Буржоазните фрази за семейство, възпитание, нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всякакви семейни връзки (с. 83);
   - Не, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас у нашите буржоа от мнимата официална общност на жените при комунизма, но тя почти винаги е съществувала. Комунистите би могли да бъдат упрекнати най-много в това, че – вместо лицемерно прикритата общност на жените, искали да въведат официална, открита общност на жените. (...) Общност на жените, което значи официална и неофициална проституция (с. 85);
   - Работниците нямат отечество (с. 85);
   - Идеи за свобода на съвестта и религията (...) Комунизмът премахва тези вечни истини, премахва религията, морала. Целият капитал да е в ръцете на държавата... Това може да стане на първо време единствено с деспотична намеса в правото на собственост чрез мерки (...), неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство (с. 87-88).

  Сред изброените десет мерки третата мярка е премахване правото на наследство, осмата – задължителност на труда за всички, създаването на индустриални армии...

  Да не пренебрегнем изказвания и на неслучайни сред по-известните персонажи.

  "Всяко дете от деветгодишно трябва да стане производителен работник" (Маркс, из Резолюция на Женевския конгрес на Интернационала, печатана в "Нов рейнски вестник" от 14 септември 1848 г.).
  "Ние идем, оглеждайки с очи на стопани бъдещата Световна съветска федерация" (Владимир Маяковски, 1893-1930).
  "Всички мечтаехме за скорошна победа на световната революция" (Н. Н. Воронов, главен маршал на артилерията на СССР в книгата "На службе военной", с. 27).
  "Вярвам в единно и неделимо отечество за всичките хора и за обща собственост върху всички имоти" (Христо Ботйовъ, Галац – 20 април 1871 г., "Символ-верую на българската комуна").
  "За старий свят настават сетни дни; (...) гордо вее свойте знамена безбройна рат, безбройни легиони. (...) Намериха те търсения брод/ и виждат бряг във пурпурна позлата" (Димчо Дебелянов, "Светла вяра").
  "Какво тук значи някаква си личност!" (Никола Й. Вапцаров, стих."Предсмъртно").
  "Не съм ни Радевски, ни Христо,/ а съм безимен твой войник" (Хр. Радевски, "Към Партията").

  Изводът? Обект на тази зловеща манипулация върху съзнанието сме всички ние, българите тук, далече преди Руско-турската война от 1877-1878 г., та и до наши дни, наред с цяла Европа. И как се съчетават тези факти! Ботев-Дебелянов-Вапцаров, от една страна, от друга – могъщи интелигентни уроди, като Ленин, Сталин и Троцки, Мусолини, Хитлер и пр.,"творчески" развиват именно комунистическия катехизис*, демек "творчески" прилагат принципа от конституцията на република Флоренция –Свобода, равенство, справедливост. Комунизмът, като тип манталитет, се сроди с милиони Андрешковци по света, създаде им илюзия, градена върху отричането на нравствени норми, които човечеството шлифова чрез стотиците кървави войни и нечовешки изстъпления, опит, трупан от древността досега. И ето как ни се наложи заради пренебрежението към Десетте божи заповеди и ние тук, в нашата България, да си платим илюзията. Това е то двойната мярка, лицемерието – едни пред света, други в личния свой живот. Защото под приказната лакирана повърхност на високо прокламирана нова философия системата за разпределение на блага роди егоизъм и двуличие в страховити мащаби.

  "Тате ме е учил да не се прибирам празен – радва се съседът ми Петьо, работар и момък от село, – ръждив пирон да е, ама нещичко да съм си краднал. Така де, да си отнесеш нещо за спомен не е грешно. Грешно е да го свиеш от роднини и приятели, защото нали и те са се мъчили да го докопат, така че
не трябва да ги подяждаш!" В София, докато учех, отбивах се понякога у съученик от основното училище. Пламен Станев – Тънкито беше най-силният от нашия клас в учението и все ни го даваха за пример, свиреше на цигулка Пампо по три часа всеки ден, специално ходехме да го съзерцаваме как стърже с един лък по струните; той се държеше наистина като най-възпитаното момченце между нас, пакостниците и непослушните... Та този хубавец вече, като студент по инженерство, се беше обзавел с колекция от пепелници, чаши и сребърни прибори от най-шикозните столични хотели и ресторанти. Гордееше се да ни обясни кое как и откъде отмъкнал, какви рискове и яки трепети му струвало...

  Посягането към имота на ближния има безброй симпатични варианти; това, което върши част от населението в гетата, е елементарният начин. Колко ли ще да отнесе един индианец, нали! Интелигентно се крадат... идеи за милиони долари. Краде се, и когато се отчита несвършена работа за приключена. Обсебва се, като ни се обещава повече, отколкото смятат изобщо да ни дадат. Изнудват ни и, като работят калпаво.

  Ако всеки си знае границите на имота и държи на името и честта си, дали ще му е така лесно да посяга безогледно към несвоето! Краденото в двора ти отдалече ще проличи. Полиция, Следствие, Прокуратура, Съд са крайно средство; естественото ограничение най-пълноценно би действало, ако всеки носи нравственото у себе си. Дрънчат ли в ума ти робските пранги и окови на ратая, ти и в условията на свобода, особено в условията на свобода, пак си оставаш крадец, тарикат, мошеник, кофти работник, недобросъвестен служител, невежествен интересчия. Комунизмът сякаш ни превърна в нация от аргати. За да се променим, дали пък имотът, собствеността не са и средство да се усетим стопани, т.е. хора, които не са случайни перушинки по капризите на ветровете и световните модни течения в сферата на идеите? Някога, като го хващали в лъжа, кражба или друг някакъв золумлук, чичо Вичо натоварвал покъщнината, челядта, жената и кучката в каручката и тръгвал да си търси място за живеене зад девет баира в гори тилилейски. Защо ли? Да не му остане лошото име върху синове и щерки. Къде го днес притеснения някогашен грешник! Грешниците у нас днес шетат изпъчени в парламента, по площада, и както е писано в Библията, те винаги заемат първите места във всякакви национални форуми, високо се хвалят, правят показни жестове, като отделят частица от ограбеното за дарение към някой бедняк завалия; а ние, електоратът, вместо поне да ги обгърнем с лед и мълчание, се изтрепваме да ги облазяваме, да им завиждаме за наглостта. За селския тарикат, който ме завлече с лъжи да ми отпечата книгата, хвалби само чувам. Най-чудното е, че за чест и достойнство именно тарикатът най-вече говори и заклева с висок глас, и електоратът от профани в науката, изкуството и живота бурно му ръкопляска. 

  За публиката ми е криво. Понеже съм от същото това население, което ограбват, над чиято доверчивост издевателстват. Миличък, фукаш се, че си отмъкнал парче кожа, сребърна паничка, тенекиен пепелник, чаша с монограм изпод носа на онези абдали в ресторанта. И не проумяваш, че други апаши изнесоха и разпродадоха за своя угода заводите ни с все оборудването им, цели селища с елитните им стада, трактори, комбайни, обори, училища, административни и стопански сгради. И не ти минава през акъла, че именно твоята мизерна "придобивка" е индулгенция за тези хищници, които плячкосаха и разнебитиха имота на цял народ, източиха кръвта на нацията, на отечеството ти, докараха те дотам да бъркаш в контейнерите с боклук, за да се нахраниш. Ти – който съвестно си плащаш своите сметки към Държавата, теб не кокошкари-апаши, а онези благовидни господа и елитни дами те докараха до просешка тояга. Покай се за сторената глупост, и вече никой няма как да може да ти отнеме моралното право да отхвърлиш от ума си стила, лакомията на негодниците.

  Следва
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 maj 2020

Илюстрации:
- Великият компилатор, геният на модерното време.
- Мистификация от 1947 г. или действителен проект?
___
* 1) Кратък курс по християнска вяра  чрез въпроси и отговори; 2) Популярно ръководство по известна наука, занаят или изкуство; 3) Основно положение, основни черти на убеждението (Речник на чуждите думи, 1978 г., с. 331). Бел.м.,
tisss.