ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1235.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1235.)

  И нека се развие булото като цвят бадемов!/ И леглото блесне, сякаш е от мрамор/ в тоз миг на младоженците в душите./ О, тъкан хладна на чаршафи/ като сняг през март!

– Ангелос Сикелианос*

 15 sep. 2007

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото й тяло,

усмивката свенлива, въздишките стаени
и с длани как прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много,

и казах й ядосан да си върви самичка:
Любов нима ще прося, ако ли ме обичаш?

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава –

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана сред нива.

О, не един и двама след тази нейна драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 apr. 2023

Илюстрации:

- Дух, укротен в дяволита материя.

- На лов, докато се появи Принцът.

–––

* Из "Съзнанието на жената" от Ангелос Сикелианос (1884-1951), гръцки поет, роден на остров Левкада, преводът е на родения в Стара Загора Михаил Берберов (1934-1988). Бел.м., tisss.