ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1049.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1049.)

  Който не е изпитвал болка в любовта, той не познава любовта. Ценим я най-често, когато си отиде. И това също е толкова човешко, колкото всичко наше е мимолетно. – Аноним (1947)

  02 fev. 2013 

ВЛЮБЕНИЯТ МЪЖ*

От глупостта си яко окрилен, 
макар и ловко да забавям крачка, 
не станах даже малко по-смирен; 
по-ненаситен виждам се обаче. 

На бесовете пак подвластен съм, 
затворил се сам в бобена шушулка – 
животът се изнизва като сън, 
и пак съм в детската си люлка. 

Открих внезапно – времето тече 
отзад-напред, преминеш ли средата, 
в плен на откритието, че 
тепърва сещаш същината. 

От перушинка на врабче по-лек, 
каквато, знам, е твоята присъда – 
прощавай, но оставам си човек 
и друг едва ли бих могъл да бъда. 

Не бях достоен да те утеша, 
че уча още думите да сричат, 
но трепне ли капризната душа, 
за мен си най-чаровното момиче.

  Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, edited on 08 sep. 2022

–––
* Авторът писа това доста години, след като се сбогува с онази, която всъщност го направи болезнено жив и скърбящ по отлитналото време на щастие. Бел.м., tisss.