Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Ars Poetica - НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ

НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ

– Светни си с фенерчето – тихичко казва,
докато рови той стръвно из нейната пазва
и все не уцелва онази скрита вратичка,
зад която го чака горкото момиче.
Подир боричкане между двамата
обезверен той се вмъква в банята
и слуша тя озадачена в леглото
как се плиска пороен животът…

– Миличък-моичък, какъв си ми мъж! –
по косите го гали и успокоява,
и значи, взема нещата в свои ръце,
целува отчаяното момчешко лице:
– Нали знаеш колко много си те обичам!
Гледай! Не ти ли харесва...?  –
полекичка започва да се съблича
и сред стаята се върти на пета,
за да види той подробно плътта.

– Харесвам те – отвръща й той.
И се хвърлят отново в леглото:
две войничета в кръвопролитен бой,
сражаващи се в името на живота.
Плющи дъждът. Гръмотевици тряскат.
Градът сякаш цяла нощ ръкопляска,
за да посрещне на другия ден сутринта
не двама невръстни, а мъж и млада жена.

Plovdiv, maj 1996 – redact. 26 oct. 2015