ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (678.)
За щастие, изкуството е колективно усилие на малка избрана общност, която живее в спиритуален свят, опитвайки да интерпретира войните на самотата и плътта. – Алън Гинсбърг (1926-1997)
31 uli 1966
КОГАТО ЗАСПЯ
У всеки голям истински мъж
живее малко момченце.
Обидят ли ме,
момченцето вдига революция.
Когато съм в добро настроение,
момченцето пляска с ръчички.
Уморен ли съм,
момченцето лежи болно.
А когато заспя,
то излиза от мен,
ходи по улиците,
сваля звезди от небето
и ги почиства
с крайчеца на ръкава ми.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 31 uli 2021
–––
* От сб. "Сутрин рано" (1983). Текст, писан, когато съм бил войник (1965-1967). С десетина подобни неща, писани върху хвърчащи листове от тетрадка, покрай една от войнишките ми служебни командировки бях го отнесъл в редакцията на пловдивския младежки вестник; помня, че поетът Николай Заяков пръв ми обърна внимание на точно този текст. По-късно, студент в София, преживях наяве онова, което бях си представял, пишейки рошавия текст в кабинката на радио-релейната станция Р-401М. Аполон не случайно за древните елини е покровител на изкуствата и на пророческата дарба у човека. По същия начин през онези около две години в ракетния дивизион край Хасково "видях" дворчето с каменния плочник и цветните лехи, и къщата, където живее по същото време моето момиче – бъдещата ми съпруга Ася (1952-2017). Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)