Искаш ли да узнаеш механизмите, които движат света и човека, това е преди всичко любов. – Аноним (1947)
Ти обеща й Райските градини,
а в тръните от страст я насади;
сега и просяк нищ оттам да мине,
Умът от пивко вино се опива
и тя – вакханка след онази нощ,
е трижди по-коварна и красива,
Вълната тъй към огъня се втурва
в страха си женски, да го угаси
и цветната поляна става урва,
Душата й не спира да мечтае,
щом похитителят обърне гръб,
че именно такъв – жесток, нехаен,
посял е семенца на черна скръб
и докато е жива, ще го помни,
насъне ще го мами с нежен глас –
изящна амфора,тракийска стомна,
с любов изваяна, разбита с бяс.