"Хубаво пише негодникът, но любовта е чужда за него... Писал ли
си някога любовно стихотворение, Тиссс? Нещо... без еротика и сексуални изблици, нещо за душата, или – казваш, изморена е душата; свита, сгърчена и
вкаменена, тя през тялото навън проглежда и в очите й премрежени и
блудни същността на времето ни се оглежда!"
От форума:
Додо, 11 март 2011 г.
СБОГОМ, ЛЮБОВ!
Унил, навъсен декемврийски ден...
Липата под балкона в нежна влага
излъчва повей мразовит към мен –
усещам как сърцето ми се стяга.
Догаря този ден подобно фас
от много люта евтина цигара,
и въпреки че вкъщи съм си аз,
Унил, навъсен декемврийски ден...
Липата под балкона в нежна влага
излъчва повей мразовит към мен –
усещам как сърцето ми се стяга.
Догаря този ден подобно фас
от много люта евтина цигара,
и въпреки че вкъщи съм си аз,
оставам изпращач на глуха гара.
Току-що отпътувал онзи влак
с ръждата и вечерните
комини,
ала приятели очаквам пак –
жив някой все пак трябва да намине.
Летят ята през мраз и ветрове,
жив някой все пак трябва да намине.
Летят ята през мраз и ветрове,
но участта човешка е такава,
че птиците летят по две,
а сам човекът винаги остава.
че птиците летят по две,
а сам човекът винаги остава.
Сигналите на Космоса ловя,
до шия кал нагазил по земята –
спасен би бил все още този свят
спасен би бил все още този свят
от милата наивност на децата.
Но все по-ясно виждам онзи ден,
Но все по-ясно виждам онзи ден,
когато сам – като дъждовна гара,
най-сетне ще съм тих и примирен
като човек, излязъл от кошмари.
най-сетне ще съм тих и примирен
като човек, излязъл от кошмари.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 12 mar. 2011 – edited by 13 mar. 2019