Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 13 март 2019 г.

СБОГОМ, ЛЮБОВ!

   "Хубаво пише негодникът, но любовта е чужда за него... Писал ли си някога любовно стихотворение, Тиссс? Нещо... без еротика и сексуални изблици, нещо за душатаили – казваш, изморена е душата; свита, сгърчена и вкаменена, тя през тялото навън проглежда и в очите й премрежени и блудни същността на времето ни се оглежда!"

От форума: Додо, 11 март 2011 г.

СБОГОМ, ЛЮБОВ!

Унил, навъсен декемврийски ден...
Липата под балкона в нежна влага
излъчва повей
 мразовит към мен –
усещам как сърцето ми се стяга.

Догаря този ден подобно фас
от много люта евтина цигара,
и въпреки че вкъщи съм си аз,
оставам изпращач на глуха гара.

Току-що отпътувал онзи влак 
с ръждата и вечерните комини,
 ала приятели очаквам пак – 
жив някой все пак трябва да намине.

Летят ята 
през мраз и ветрове,  
но участта човешка е такава,
че птиците летят по две,
а сам човекът винаги остава.
  
Сигналите на Космоса ловя, 
до шия кал нагазил по земята –
  спасен 
би бил все още този свят
от милата наивност на децата.

Но все по-ясно виждам онзи ден,
когато сам – като дъждовна гара, 
най-сетне ще съм тих и примирен
като човек, излязъл от кошмари.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 12 mar. 2011 – edited by 13 mar. 2019

УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.
Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет
и Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов,
нима единствен в цялата вселена
за любовта ни отреден е бог?
Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан,
покри се с бледорозови звездички,
по-точно казано, на цъфнал дрян.
Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с точен изстрел зле наказа
скореца, та накрая, ето на! –
лежи уцелен весело в сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.
Надникне ли мъжът в моминска пазва,
към безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 9 maj 2013 – edited by 13 mar. 2019

Philosophy. ВЯРАТА В БОГ

ВЯРАТА В БОГ

  Чувствата се пораждат в онази гранична зона, където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е грешен и не се поддава на математически строгата логика. Всякакви там всеобхватни, обясняващи света докрай религии, теории, идеи отблъскват със своята скованост и едва прикрита неприязън към грешния човек зад огромни кухи фрази за всемирната любов.

  Фанатикът безусловно вярва, понеже е посредствен, а не защото духът му е силен. Силен дух не би позволил да го оковат, над него не звездното небе, ами орнаментираната везба на изкусни манипулатори да го очарова. Това, което назовават "вяра" в повечето случаи – изобщо в религиозните общности, тълпящи се около нозете и престола на някое висше божество, се оказва подчинение, сурова дисциплина, ужас да не сбъркаш канона, да не разгневиш Силата и Властта.

  В името на човечността унищожават най-човешкия генетично заложен у нас рефлекс – склонността ни да грешим, да изкушаваме и се изкушаваме, с други думи и по-ясно казано: сурово подтискат стремежа ни да мечтаем, да опипваме граничните забрани с риск дори за живота си, но и с тръпката на откривателя.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 mar. 2019