сряда, 13 март 2019 г.

СБОГОМ, ЛЮБОВ!

   "Хубаво пише негодникът, но любовта е чужда за него... Писал ли си някога любовно стихотворение, Тиссс? Нещо... без еротика и сексуални изблици, нещо за душатаили – казваш, изморена е душата; свита, сгърчена и вкаменена, тя през тялото навън проглежда и в очите й премрежени и блудни същността на времето ни се оглежда!"

От форума: Додо, 11 март 2011 г.

СБОГОМ, ЛЮБОВ!

Унил, навъсен декемврийски ден...
Липата под балкона в нежна влага
излъчва повей
 мразовит към мен –
усещам как сърцето ми се стяга.

Догаря този ден подобно фас
от много люта евтина цигара,
и въпреки че вкъщи съм си аз,
оставам изпращач на глуха гара.

Току-що отпътувал онзи влак 
с ръждата и вечерните комини,
 ала приятели очаквам пак – 
жив някой все пак трябва да намине.

Летят ята 
през мраз и ветрове,  
но участта човешка е такава,
че птиците летят по две,
а сам човекът винаги остава.
  
Сигналите на Космоса ловя, 
до шия кал нагазил по земята –
  спасен 
би бил все още този свят
от милата наивност на децата.

Но все по-ясно виждам онзи ден,
когато сам – като дъждовна гара, 
най-сетне ще съм тих и примирен
като човек, излязъл от кошмари.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 12 mar. 2011 – edited by 13 mar. 2019

УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.
Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет
и Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов,
нима единствен в цялата вселена
за любовта ни отреден е бог?
Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан,
покри се с бледорозови звездички,
по-точно казано, на цъфнал дрян.
Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с точен изстрел зле наказа
скореца, та накрая, ето на! –
лежи уцелен весело в сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.
Надникне ли мъжът в моминска пазва,
към безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 9 maj 2013 – edited by 13 mar. 2019

Philosophy. ВЯРАТА В БОГ

ВЯРАТА В БОГ

  Чувствата се пораждат в онази гранична зона, където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е грешен и не се поддава на математически строгата логика. Всякакви там всеобхватни, обясняващи света докрай религии, теории, идеи отблъскват със своята скованост и едва прикрита неприязън към грешния човек зад огромни кухи фрази за всемирната любов.

  Фанатикът безусловно вярва, понеже е посредствен, а не защото духът му е силен. Силен дух не би позволил да го оковат, над него не звездното небе, ами орнаментираната везба на изкусни манипулатори да го очарова. Това, което назовават "вяра" в повечето случаи – изобщо в религиозните общности, тълпящи се около нозете и престола на някое висше божество, се оказва подчинение, сурова дисциплина, ужас да не сбъркаш канона, да не разгневиш Силата и Властта.

  В името на човечността унищожават най-човешкия генетично заложен у нас рефлекс – склонността ни да грешим, да изкушаваме и се изкушаваме, с други думи и по-ясно казано: сурово подтискат стремежа ни да мечтаем, да опипваме граничните забрани с риск дори за живота си, но и с тръпката на откривателя.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 mar. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...