Ars Poetica – МОИТЕ ДВЕ ДЪЩЕРИ

МОИТЕ ДВЕ ДЪЩЕРИ

Пораснаха и двете дъщерички,
едната – въглен, другата – пшеничка,
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,
да се кося, изобщо, да мърморя,
и всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и вече всъщност що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, а малко ми се дреме

и мисля ей така очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше много прашен, 
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни
естествено с куп жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

че никога без бой не се предаде...
Рискуваме, уви! – кога сме млади!
А днес, уви! – ни плаши самотата
и няма вече смисъл суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
я няма някогашната им врява
и само спомените ти остават.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 sep. 2010 – edited 2 uli 2017

Ars Poetica – ГЕРБЕРЪТ

ГЕРБЕРЪТ

Царица е розата, излъчва печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен, любовник проклет.
Нарцисът има душа на поет.
Полюшван от вятър, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както оченце следва мома напращяла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем колко и как
в мразовитата пролет пробива снега,
и значи, храбростта му не е шега.
А лалетата – като мометата,
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините
с техните пусти колосани фусти,
целите – разкошно предчувствие.

Но ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен
и виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле,
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи,
над цялата славна смрад на пазара,
покрай сергиите мръсни и тротоара.

Продавачката казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия за две десетачки?

– О, достатъчен ми е и един.

– А какъв си харесахте, жълт или син?
Един без луксозна хартия, от тез
ще Ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя любезен и мил господин.

Какво са шест лева! О, нищо не са.
Но когато ги нямаш, тъй много са те! –
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

– Тоз ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За Вас е, безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката,
ти влизаш сияеща в моята стая
и аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с този гербер в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Пловдив, 1 uli 1992 – edited 1 uli 2017