Ars Poetica - САМОТА ЗА ВЛЮБЕНИЯ

САМОТА ЗА ВЛЮБЕНИЯ

Ти си роза, ти си крем

и не мислиш хич за мен.

А пък аз седя, седя

и със пръстчето следа

по прозореца чертая,

в плен на обич и омая.

Мила моя, любовта

изведнъж ме сполетя,

що със себе си да сторя,

тъй обикновен сред хора,

дето подир тебе тичат

и кълнат се, че обичат?

Себе си да прокълна

завъртя ми се в ума,

да зарежа всичко, всичко

и да литна като птичка

по-далеч оттук и ням

да се утешавам сам,

че каквото и да сторя,

съм един от всички хора.

А пък ти си ми една,

ала си на друг жена.

Plovdiv, 23 mar. 2016