САМОТА ЗА ВЛЮБЕНИЯ
Ти си роза, ти си крем
и не мислиш хич за мен.
А пък аз седя, седя
и със пръстчето следа
по прозореца чертая,
в плен на обич и омая.
Мила моя, любовта
изведнъж ме сполетя,
що със себе си да сторя,
тъй обикновен сред хора,
дето подир тебе тичат
и кълнат се, че обичат?
Себе си да прокълна
завъртя ми се в ума,
да зарежа всичко, всичко
и да литна като птичка
по-далеч оттук и ням
да се утешавам сам,
че каквото и да сторя,
съм един от всички хора.
А пък ти си ми една,
ала си на друг жена.
Plovdiv, 23 mar. 2016
.jpg)
