понеделник, 8 юли 2019 г.

ЗА РЕЛИГИЯТА

ЗА РЕЛИГИЯТА
  Яко Набожен: – Може би ще попиташ: "Ами кой е сътворил Бог?" Веднъж и аз Го попитах същото. Казах Му, Господи, Теб как така Те има, а пък не Си бил създаван? Неговият отговор беше: "Аз Съм извън времето", демек, извън времето йок начало, йок край! Бъди жив и здрав!
 
  tisss: – Феноменално! И какво още да Ви кажа?... А понякога, когато питаме Бог и в отговор чуваме гръмотевичен тенекиен бас с авторитетни размисли точно в часа за новинарската обедна емисия, това най-вероятно е радиото на съседа зад панела.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЗАКОН

  Четвъртият му закон на Нютон: Лицемерието е като въздуха, слънцето и водата за всяко живо същество, което се бие в гърди по площадите и държи винаги то да е по първите места в храмовете. Не вярвам, ама хич не хващам вяра на такива като Вас, уважаема Хард рок фен! Така яростно ни демонстрирате своята непогрешимост, че се питам какво общо има християнството с праведница като Вас, обладан от злоба човек с изключително високо мнение лично за себе си и отнасяща се към своя Бог, все едно Му е ревнива любовница.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

На тази, дето ми постла легло 
и утеши ме в тежък
час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,

над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой! –
 
целувайки ме с нежна страст, 
макар
пехота, бита в бой, 
направи да съм рицар аз...

Превземал нейните
гърди, корем, 
замрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен 
и по-щастлив не съм бил аз... 

Когато в
утрото на път поех 
към нови дни, до гроб на
глас 
във вечна вярност й се клех 
и все пак с други лягах аз. 

О, колко
лъгах я! О, как щурях 
без миг покой и в
зной, и в мраз, 
н
о само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към други жалост оттогаз
не съм изпитвал,
съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам да кърви у мен.

Понякога
ме хваща бяс,
че друг я гали до
зори,
ала виновен ли съм аз,
че образът й в
мен гори!

Обречена на друг била,
проклинам си днес участта,

но друга не пробуди в мен
мъжа за подвизи роден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019
–––
* По любовна балада на Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...