Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 8 юли 2019 г.

ЗА РЕЛИГИЯТА

ЗА РЕЛИГИЯТА
  Яко Набожен: – Може би ще попиташ: "Ами кой е сътворил Бог?" Веднъж и аз Го попитах същото. Казах Му, Господи, Теб как така Те има, а пък не Си бил създаван? Неговият отговор беше: "Аз Съм извън времето", демек, извън времето йок начало, йок край! Бъди жив и здрав!
 
  tisss: – Феноменално! И какво още да Ви кажа?... А понякога, когато питаме Бог и в отговор чуваме гръмотевичен тенекиен бас с авторитетни размисли точно в часа за новинарската обедна емисия, това най-вероятно е радиото на съседа зад панела.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЗАКОН

  Четвъртият му закон на Нютон: Лицемерието е като въздуха, слънцето и водата за всяко живо същество, което се бие в гърди по площадите и държи винаги то да е по първите места в храмовете. Не вярвам, ама хич не хващам вяра на такива като Вас, уважаема Хард рок фен! Така яростно ни демонстрирате своята непогрешимост, че се питам какво общо има християнството с праведница като Вас, обладан от злоба човек с изключително високо мнение лично за себе си и отнасяща се към своя Бог, все едно Му е ревнива любовница.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

На тази, дето ми постла легло 
и утеши ме в тежък
час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,

над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой! –
 
целувайки ме с нежна страст, 
макар
пехота, бита в бой, 
направи да съм рицар аз...

Превземал нейните
гърди, корем, 
замрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен 
и по-щастлив не съм бил аз... 

Когато в
утрото на път поех 
към нови дни, до гроб на
глас 
във вечна вярност й се клех 
и все пак с други лягах аз. 

О, колко
лъгах я! О, как щурях 
без миг покой и в
зной, и в мраз, 
н
о само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към други жалост оттогаз
не съм изпитвал,
съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам да кърви у мен.

Понякога
ме хваща бяс,
че друг я гали до
зори,
ала виновен ли съм аз,
че образът й в
мен гори!

Обречена на друг била,
проклинам си днес участта,

но друга не пробуди в мен
мъжа за подвизи роден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019
–––
* По любовна балада на Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.