Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 14 януари 2017 г.

Ars Poetica – БОГОЯВЛЕНИЕ В ПЛОВДИВ

 БОГОЯВЛЕНИЕ В ПЛОВДИВ

Спомени връхлитат като дъждовни облаци
,
всичко блести и тъжи
, и е влажно полето,
планините дремят като войници на поход
,
завоевател на света си усещам сърцето.

Всичко с теб ме сродява, ти си навсякъде тук
,
за първи път усещам, че съм си аз целият:
няма го онзи свирепият, вълчият студ
и всяко знойно момиче става Офелия.

Нищичко всъщност не ми е ясно за теб –

какъв е ароматът
, вкусът на целувките ти,
косите привързваш с ален или чер креп,
колко дълбоко в себе си мъжете допускаш?

Нощем вали ли, как да не мисля все пак –
дъждът старателно полира дърветата
,
навън е унило, по-зле от купе в нощен влак
и за всичко това причината е само у тебе.

Някъде съм те виждал,
вече познато ми е
това чувство, което застига ни като стрела:
лягали сме, без да сме били скъпи приятели,
отдавна (не виждам защо) влюбена си била.

Вместо богоявленски
снежец дъжд вали,
на времето да му имам и аз капризите

влюбя ли се, да знаеш, много ще те боли,
ще съжаляваш, че изобщо си ме виждала.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 3 jan. 2006 – edited 15 jan. 2017