БОГОЯВЛЕНИЕ В ПЛОВДИВ
Спомени връхлитат като дъждовни облаци,
всичко блести и тъжи, и е влажно полето,
планините дремят като войници на поход,
завоевател на света си усещам сърцето.
Всичко с теб ме сродява, ти си навсякъде тук,
за първи път усещам, че съм си аз целият:
няма го онзи свирепият, вълчият студ
и всяко знойно момиче става Офелия.
Нищичко всъщност не ми е ясно за теб –
какъв е ароматът, вкусът на целувките ти,
косите привързваш с ален или чер креп,
колко дълбоко в себе си мъжете допускаш?
Нощем вали ли, как да не мисля все пак –
дъждът старателно полира дърветата,
навън е унило, по-зле от купе в нощен влак
и за всичко това причината е само у тебе.
Някъде съм те виждал, вече познато ми е
това чувство, което застига ни като стрела:
лягали сме, без да сме били скъпи приятели,
отдавна (не виждам защо) влюбена си била.
Вместо богоявленски снежец дъжд вали,
на времето да му имам и аз капризите –
влюбя ли се, да знаеш, много ще те боли,
ще съжаляваш, че изобщо си ме виждала.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 3 jan. 2006 – edited 15 jan. 2017