Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 12 септември 2017 г.

Ars Poetica – ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни, от тях хвърчат искри.

Врабците – нафунелии гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.

Какви цветя сред зима! – ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът. И изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.

По "Гладстон"* се задава с каручка Цариградски**
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът там с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.

Сега ще седнем с тебе на ъгъла в кафето
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
което се усмихва, щом грееш ти пред мен.

Пловдив  европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 jul. 2009 – edited 13 sep. 2017
____
* Улица „Гладстон” свързва моето основно училище "Сашо Димитров" (днес "Антим І"с подлеза под Централна поща край Главната търговска улица на Пловдив.
** В някогашния мой Пловдив един от неколцината специални хора, приятел на дечурлигата, незлоблив, широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност "хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този аристократ на духа обслужваше уличните градски плювалници с боядисана в отровно зелено каручка и дръгливо конче, в огромните си гумени чизми, с гумени оранжеви ръкавици чак до лактите, в тиролски къси панталонки с тиранти, дето се кипреше избродиран еделвайс върху препаската на гърдите, в яркожълта памучна фланела с къс ръкав, транзисторен български радиоприемник "Ехо" и сламена капела, артистично преметната на гръб.