Някъде далеч в неотбелязания на картата затънтен, рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля съвсем незначителна малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са така изумително изостанали, че все още смятат електронния часовник за доста хитроумно изобретение.
И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (1.)
Докато учи в Софийския университет, той вече е сътрудник на Държавна сигурност. Разказва, че когато открили как ползвал фалшив документ, за да се отърве от военна служба, онези ми ти изверги с шантаж го изнудили да работи за тайнствените служби. Бивш агент на Шесто главно управление в Държавна сигурност, демек: Авакум Захов в родното Гестапо (политическа тайна полиция на другаря Тодор Живков), в течение на десет години под псевдонима Алберт. Ползва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски и вражеския енглиш ланглиш. След славния лично за него и рояка бивши доносници Десети ноември, от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на истината, демокрацията и щастието по света. Журналистиката, твърди той, му е вдъхновение в живота. Мир на праха му! De mortius aut bene, aut nihil.**
По мощни вътрешни убеждения през 1997 г., в разцвета на младостта си става член на БСП, така че логично при управлението на НДСВ го назначават за шеф на кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП, и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори, пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на партията ГЕРБ. Оттам тутакси се оказва областен управител на София. Обаятелен оратор с великото умение чрез куп лафове да не кажеш нищо, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък радетел за европейските духовни ценности и красиво се стреми да ни приобщи към Европа.
Биг предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическа коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ, хем лидер на КТ Подкрепа, съосновател на СДС – Бургас. Но не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски. Вероятно се е случило след славния Десети ноември. Баща му, полковник Симеон Балевски (1929) приключва трудовия си стаж като ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския местен вестник "Десант" – собственост на сина Валери, публикува жарки материали, в които демонстрира железобетонните си комунистически убеждения.
Политик и журналист, лидер на ПП "Атака". Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, осъден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия (10 диоптъра на двете очи), донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще рече: "вижда доколкото да се ориентира къде й храната". Мистерия е как едвам няколко години, след като отървал редовната военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф с това ужасно късогледство. Реално погледнато, би трябвало да е сляп като къртица.
През 1989 г. е член на Комитет 273 и Екогласност, член на "Независимото дружество за защита правата на човека". После – член на СДС. В зората на 1990-те е гл. редактор на вестник "Демокрация". Ама зарязва седесарите и вестника им, че да го назначат на длъжността зам.-главен редактор на вестник "Монитор". По онова време, шушукат, е и пресаташе на тясно обвързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз... Студент през учебната 2002-2003 г., приключва с две шестици и четворка. Някой си професор Тотев е шокиран от познанията му в сферата на Бог и Светото писание, и окриленият Сидеров веднага сменя попрището, като записва четиригодишно обучение. Уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямото "П". Ето бляскавия му път нагоре!
2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по ТВ СКАТ.
2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, и ще кацне на политическия връх Еверест.
2011 г. На 27 май официално, най-тържествено при пълно единогласие в Народното събрание, партията му е обявена за "опасна за управлението на страната".
2013 г. На митинг в чест на Трети март обявява: "Ето, аз съм пред вас, онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупения кръст на ръкава, пък аз винаги съм носел само православния кръст на моята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"
За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, крясък, побоища, обиколки в центъра на нощна София с ячки съмишленици, за жарките подвиквания "Бойко-о-о, курво!" и прегръдките със същия ненавистен Бойко, за сцените му в парламента, в аероплана или ресторанта с Негова чест господин посланика на САЩ, после и със студентите в сградата на ВИТИЗ, а и по улиците на София, тук изобщо не става дума.
След документално доказани разкрития за знакови след славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов и Бойко Борисов, вероятно преживял своя дълбок вътрешен душевен катарзис, Антон се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ: "Вържи попа, да ти е мирно селото", нали! При медиците е познат феноменът – разболял се от болестта, която лекува... Безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвия или добро, или нищо!"