четвъртък, 2 февруари 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 
ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

  Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)

 2 fev. 1979

ПОКРАЙ НЕВОЛИ И ОБИДИ*   

Покрай неволи и обиди

приятелите си отиват.
Желая виното изпито
отново в чашите да видя. 

Да се сберем край тази маса

по-весели и по-големи
и някой умно да разказва
за отлетялото ни време. 

Да влязат Борето и Сашо,

Марин и Ангел, Ичо, Видко
и другите връстници наши,
горели в детските не битки. 

Да си припомняме игрите.

Реката. Прашките. Тепето.
Родителите ни сърдити
и беднотията проклета. 

Край огън, до небето лумнал,

с истории за партизани
да върнем вечерите чудни
пак там, на старата поляна. 

Да грейне пак онази чиста

нечакана любов момчешка,
заплела в плитчиците миши
две панделки и още нещо...
  
Живот! Защото си ми свиден,
защото трудно те живея –
с другари искам да се видя:
да си поплача и попея.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdivedited on 02 fev. 2023

Илюстрации:
- До работническите курортни бараки в Китен**
- Мъмито (Марин), аз и Ичо долу на първия ред.
–––
* От сб. Сутрин рано" (1983).
** За хлапаците от пловдивските улици "Ниш" (осем къщи с дворчета) и "Цар Михаил Шишман" (двайсетина къщи с дворчета) в източното подножие на Джендем тепе от годините, когато бащите ни наливаха основите на всичко, построено у нас след Втората световна война, та чак до разрухата на онази България с нейните девет милиона жители, от която все не успяваме или не искаме, или не можем да се отречем – независимо от всички заклинания в омраза; вероятно заради детството ни, което внуците или внуците на нашите деца, едва ли ще разберат. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...