Ars Poetica – И НЕ КАЗВАМ

И НЕ КАЗВАМ*

И не казвам, че България

е повече достойна от други.

И не отреждам за Тракия

място, по-високо

от множеството земи по света.

Тя е равна.

Тя е в обкръжение на планини

и империи.

Тя е слънчева и кротка.

Тя може да изхранва мрачни

държави и властолюбци.

Тя може да бъде поробена,

унижена, оскърбявана,

но – Боже мой! – пак да е Тракия,

хилядолетно сърце,

колкото открито,

толкова и непристъпно.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited by 16 noe. 2018

–––

* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., където е под надслов "Моята родина", бел.м., tisss.

Ars Poetica – ЩЕ ТРЪГНА ЗА КАРДИФ

  Когато къщата ми гори, когато в дома ми са се разположили неканени гости и мародери, какво ме съветваш да сторя, да тръгна да си диря щастието в чужбина? Не, не е за мен това!
  Из разговор с приятел от чужбина

ЩЕ ТРЪГНА 

ЗА КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове
и тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
с дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си
ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.

Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
с мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
след смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака.

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя,

 макар че няма,
няма никъде да ходя.

И все така ще тръгвам за Кардиф.

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като тази...О, нека не узная никога Кардиф! 

*  *  *

БЕЛЕЖКА КЪМ СБОРНИКА "КАРДИФ"

  За Кардиф не знаех, че съществува. Как се е получило, че въображаем, отдалечен в пространството и недостижим град влезе в едноименното стихотворение, за мен е необяснимо. По подобен начин стихотворенията тук сами са се писали. Работата ми беше само да следя пунктуацията им да е в съответствие с Правописния речник на българския книжовен език.

  Трийсет години са доста продължителен отрязък от време, естествено през този период съм писал стихове по най-различен, но преднамерен, логически обоснован начин. Отсъствието на целенасочения подход е нишката, свързваща помежду им тук изложените работи. В древните времена на поезията се е гледало като на вид магически заклинания. Това мога да кажа само, като блед опит за оправдание.

   Пловдив, ноември 1997 година

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 avg. 1981 – edited by 15 noe. 2018

Илюстрации:

- Ок. 1956 г., баща ми се връща от работа в мебелния завод (горе);

- Лятото на 1961 г. с баща ми в работническия курорт Китен (долу).