Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Ars Poetica – ПОРТО ФИНО

ПОРТО ФИНО

В моето детство невинно
имахме песничка за Порто Фино,
за пристан, където кораби
, поръждавели
от борбата с морските вълни, са спрели
и от зори до здрач
негрите свирят джаз,
а ромът се пие на екс
и мулатки страстни жадуват секс –
с ей такива ми ти цици и нежни очи!
И по площади и улици там бодро ечи:
О, Порто Фино!
О, Порто Фино!

О, Порто Фино! – и ние крещяхме,
танцувахме бесни
и възхитени бяхме,
независимо че не знаехме що е това
и къде ли се намира,
в кой край на света.

---------

...А вероятно очарованието на онези години
е, че не знаехме какво си ти, Порто Фино
*?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 3 fev. 2017

______
* Последно пристанище, смърт.

Ars Poetica – ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ

ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ

Избледнява лицето ми като стара фотография,
някой ден съвсем ще се стопя, ще изчезна,
ще останат тези редове далечен спомен
за сърцата, които са се докоснали
и с нежни пръсти Съдбата
е рисувала причудливи пейзажи
от смях и прегръдки, от светлина
във високите сухи тръстики
край морето с люлеещите се сенки
заедно с пясъка, изтичащ между пръстите.

Кротостта на здрача
ще ти носи и частица от мен.
Завали ли дъжд, появят ли се мъглите,
може би ще си спомниш
колко си била щастлива,
когато съм бил толкова нехаен,
неистово влюбен,
и далечен за теб.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 30 noe. 1997 – edited 2 fev. 2017