Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 21 ноември 2017 г.

Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЮБОВТА

КРАЯТ НА ЛЮБОВТА

Войната по пътищата всеки ден взема жертви. 

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава,
отива си от мене Август, Декември се задава...

Морето, пясъците топли, притихналата глъч на плажа
и ти, която идеш умно за любовта да ми разкажеш.

По-дълги залезите вечер, утрините по-сънливи,
започвам да сънувам вече и лятото май си отива.

Жужи моторът на колата, едва след няма километър
защо внезапно се разплака и сложи длан върху сърцето?

Ще се завърнем почернели, объркани, поуморени
и в низа скучен от недели навярно ще забравиш мене.

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Надникна ли пак в твойта пазва, катастрофираме тогава

и си оставаме във Август, Декември ще отмине;
дано след нас поне да кажат: от обич тези се пребили.



Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited 21 noe. 2017

Ars Poetica – ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

По телевизията снощи един поет
два часа се пудреше по темата Поезия
и чепкаше дреб.
И друга една гарга, уж го критикуваше,
пък очевидно тъй се вълнуваше,
че може да се поотърка о своя кумир,
та безспир 
четкаше поета колко е неповторимо велик,
как глъбинно умее да разкодира естеството
на тайнственото нещо, което зовем Живот...

Наддавах ухо и съзерцавах децата,
които се гонеха, квичейки долу пред блока, 
долу – в калта и тъмнината.
Милите, те не знаеха що е изкуство,
поезия що е 
и що са философски чувства.

Те просто живееха: падаха, ставаха,
и пак падаха, и пак ставаха
с драскотини и рани,
със синини, 
понякога изподрани 
до кръв
от което ужасно сърби и боли...

Докато онези там двамата,
т.е. водещата – госпожа Дамата
и знаменитият Стихоплетец
в това предаване тъпо, 
явно не знаеха колко е скъпа
за едно честно и храбро сърце
илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетично изкуство
е именно това възторжено и крилато чувство.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 21 noe. 2017
     Бележка: Патрашкова и Левчев са повод за този текст.

Публицистика – ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (13.)

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (13.)

     14.02.2001. 
    
     За естественото човешко право личността да доработва, да променя както позицията си, така и себе си... Нали докато сме живи, все се учим! Иде ми на ум, като чета в книгата на Стефан Цанев "Убийците са между нас", издадена през 1996., спомен за известния детски поет, любим автор на хиляди деца от моето поколение*.

    Тук Стефан Цанев разказва как през 1963. тогавашният главен редактор на вестник "Стършел", поставяйки на уводно място стихотворението "Репетиция за парад" на младия по онова време поет, го предпазил от репресия не само от страна на строгата партийна цензура, но и – особено важно! – предпазил го от физическа разправа от страна на силовите органи на властта. 

    Да припомня, това е онзи исторически отрязък от Най-новата ни история, когато функционират лагерите, в които психически, не рядко и физически, са умъртвявани т.нар. от комунистическия агитпропчик "ренегати", "буржоазни отрепки", "шпиони", "агенти на империализма" и пр., съвсем меко казано, творци, заподозрени, че не споделят самоотвержено, коленопреклонно, вдъхновено и безрезервно единствено правилната Партийна линия.

    Не стихотворение, цяла поемка бях нанизал, само че десетина години по-късно, някъде около 1973-74., та и от този факт се чувствам пристрастен към описания от Цанев случай. Може да е било под влияние на лириката на Стефан Цанев, с чийто стихове още в 1963., като кръжочници при Никола Джоков-Джоката в пловдивския младежки вестник "Комсомолска искра" запалени по литература гимназисти, ние, десетина души с жълто около човката, се учехме на поезия, събирахме се ний всеки четвъртък вечер при Джоката.

    Всъщност, в онази 1963. името Стефан Цанев за нас беше символ на истинска, честна позиция спрямо фалша. Значи, подражавайки на поета Стефан Цанев, съм писал нещо, вероятно посредствено и неумело, за онези траещи по седмица-две необикновени зрелища – трудолюбиво на площада в Пловдив да репетират масов ентусиазъм със съответните бодро изкрещяни "Да живее БКП", "Вечна дружба с СССР" и прочие лозунги за предстоящия "всенароден" празник. 

    Дивотия! Може ли ентусиазъм да се репетира! Естествено тази вакханалия на сляпата вяра и дивия партайски фанатизъм не може да не буди учудване у човек, който разсъждава трезво и с ума си.

    В статията си Стефан Цанев припомня жест на писателя Асен Босев. Ето какво му казва (както твърди Цанев) Босев десетина години подир случая: "Не знам защо реших да ти помогна. (...) Спасението беше да се играе ва банк: на първа страница, на най-видно място (...), афиширано лично аз поръчах винетките – в упор, да се стъписат: Сигурно ние бъркаме... (демек, политическите цензори ще се объркат бел. м., Г.Б.). И успяхме, нали?" 

    Това казва Асен Босев около 1973. в собствения си дом. Хубаво звучи! И тъкмо решавам, че най-сетне съм открил рядък случай как рицарството, духовният аристократизъм са надделели над бетонната самоувереност у правения партаец на БКП, тъкмо да си помисля, казвам... пред очите ми лъсва нахакана частушка, писана от същия Асен Босев в навечерието на 20 дек. 1949 г. за предстоящия седемдесети рожден ден на Йосиф Висарионович Сталин:

НА ЕДИН ПРЕДАТЕЛ...

Днес цял народ за него казва:
Държал съм бил змия у пазва!
А винаги змията той
я щедро награждава с бой –
за миг главата й премазва...

    И да е ясно в чия чест са тези редове, ето началото на послание в същия стил, сътворено очевидно с участието на същата личност (Асен Босев е сред "водещите български интелектуалци" през въпросната 1949 г.):

ДО ГЕНЕРАЛИСИМУС СТАЛИН

Само Вашето проницателно око можа да види и разкрие престъпната шпионска група на (...). Ние Ви изказваме дълбоката си благодарност, задето ни помогнахте да разкрием и обезвредим шпионската група на Трайчо Костов, която в съгласие с предателската банда на (...) и под диктовката на англо-американския империализъм си беше поставила за цел да...

    Е! Това е пак Асен Босев. Има разлика, разбира се, когато говориш изобщо за врагове на Партията или когато се отнася до участта на реалния човек (в случая – участта на талантливия млад Стефан Цанев). Озадачават обаче последните думи на въпросната статия от книгата на Цанев "Убийците са между нас"

"Ние си водим много точна сметка кой и кога ни е забил нож в гърба, а много бързо изтриваме от паметта си ония, които са ни прикривали със себе си. Защо?"

    Наистина, защо ли Сатаната и неговите подопечни посягат понякога към казана с врящата смола да отърват от мъки някоя объркана грешна душа? Това проява на милосърдие ли е? Индулгенция за натворени гадости? Или – което ми се вижда най-логично: начин да се купи талантът, да се огради, да се прикотка, да се приобщи, да се подчини?! Ами че този стил у г-н Стефан Цанев (оцветеното в предишния абзац), случайно не напомня ли милото писъмце до генералисимуса?

    Отбелязвам си тези нещица като читател, яко пристрастен към творчеството на поета, драматурга, публициста и идеалиста Стефан Цанев. Крилати фрази за цялото мое възпитавано в условия на мощна партийна агитация поколение от българчета, родени непосредствено преди или след славния за партийците Девети септември (1944), бяха изхвъркналите като искри от разжарено огнище откровения:

    "Носете си новите дрехи, момчета!"
    "Момчета, внимателно на завоите!" или
    "Послушните момчета не ги съдят".

    Лягахме и ставахме с подобни горди сентенции. Що се отнася до поета Босев, запомнил съм го преди всичко със стиховете му, посветени на деца, обичах да го чета, докато съм бил хлапе от пловдивските махали, но не виждам какво повече може да се каже за човека Асен Босев освен латинската сентенция:De mortius aut bene, aut nihil"**, но с горчивата ирония, че бил и той в лични договорни отношения със Сатаната.

    15.02.2001. 

    Джефри Чосър (1340-1400), "Кентърберийски разкази"***. Не зная как звучи на английски, на моя български обаче Чосъровият слог твърде ми допада. Както се изрази знойната Re. тези дни: "Стига си се задълбочавал в разни драми и нещастия; нужно ти е нещо по-весело, по-свежо". Е, може и не точно с тези думи да го изрече, важното е, че така го приех. И тъй, да сменим строгото с иронично-шеговитото!

    Ето няколко реда (стр. 41), подходящи за мото към изследване на кривулици в човешката ни греховна душица...

А подир туй, без много да отлага,
той яхнал коня си, раздиплил флага
и тръгнал със войските си...

    Една дума само: раздиплил... и грейва усмивката. Ха иди оттук-нататък гледай трагично на сюжета!

(Стр. 48) Понякога, уви, така безумно 
срещу съдбата ний роптаем шумно,
а тя ни дава често, без да знаем,
дар по-богат, отколкото желаем.
Мнозина към охолство се стремят,
а то им носи болест или смърт,
мнозина други бягат от затвора,
а вкъщи ги убиват близки хора.И често, паднали на колене,
не знаем за добро ли, или не се молим...


    * * *
    Асен Иванов Босев, роден на 22 ноември 1913 г. в с. Руска Бяла, Врачанско. Печата едновременно с Вапцаров от 1932-36. Завършил право и дипломация през 1942.; за разлика от поета-несретник прави успешна кариера в живота: зам.главен редактор на партийния вестник "Заря" след 9.ІХ.1944 г., редактор в официоза на БКП "Работническо дело", по-късно – съветник по културните въпроси при Българското посолство в Москва, от 1961 до 1965. (кога е епизодът със защитата на невръстния в партийните тънкости и хитрости Стефан Цанев) е главен редактор на партийния вестник "Стършел".


Пловдив – европейска културна столица 2017

Plovdiv, edited 21 noe. 2017
___
* Вж.
посланието на Стефан Цанев до поетесата Станка Пенчева (1929-2014) под надслов "Спасението беше да се играе ва банк".
** 
Лат.: За мъртвите – добро или нищо.
*** Изд. 1980 г., превод в стихове от английски: Ал
. Шурбанов. Бел.м., tisss.
Илюстрацията долу: Никола Джоков – моят пръв учител по писане и достойнство, като броя и случай, когато в пловдивското издателство през лятото на 1970. изсъска към поета Иван Николов фразичката "Ето го наемния убиец, дето те бастиса в "Култура". Бел.м., tisss.