tisss: 04/09/21

петък, 9 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (542.)

Тогава тя му каза онези неща, които всички вече така или иначе знаеха, а той се качи в колата, запали я и отиде за риба, и хвана онази настинка, която успя да го довърши. Тогава тя даде интервю в някакъв местен вестник колко велик поет бил той. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

22.10.2009.

ПОСВЕЩЕНИЕ В РИЦАРСТВО

Който да те притежава,

стига ми, че теб те има,

щастие – че си такава

жизнена, неповторима.

Цветето ли да откъсна?!

"Не обичам смърт във ваза",

преди сто години късо

Михаил Б. ми го каза.

Тръгна си от нас Поетът**,

сякаш нямало го тука,

а от алчност духом слепи

стъпват по цветя от скука.

Рицари, мъже, пройдохи,

кавалери на честта и жеста,

не любовница ще дойде

а Смъртта без предизвестие.

Ще приседне, ще се вгледа,

мъдра, тъжна, непозната

и подгонени в безреда

ще ни прати в Небесата.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317

** Имах особена духовна връзка; пред сестра си Петя ме нарече "духовен брат". Михаил Берберов (1934-1988), родом от Стара Загора, издъхнал около три след полунощ на 7 август, рождения ми ден. Без да знам защо, онази нощ не мигнах, а от жена му Антоанета сутринта около девет часа по телефона научавам, че си отишъл. Негов е лафът: "Не обичам красива смърт във ваза".

*** Ванга пред близки, докато варели компот на двора и нещо прошумоляло в клоните на дървото над тях, рекла, че тъкмо прошумоляла Смъртта, която й се представила като красива млада жена. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (541.)

Плътта покрива костите, понякога слагат ум там, а понякога и душа, а жените чупят вази о стените, а мъжете пият толкова яко и никой не открива човека, но продължава да търси, пълзейки във и от леглата. Плът покрива костите, ала плътта търси повече плът и нямаш шанс за едничката ти съдба, никой никога не открива човека, градските сметища се пълнят, лудниците се пълнят, гробищата се пълнят; нищо друго не се запълва. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

23.10.2012.

ДЪЖДОВНА НОЩ И КОФТИ ВЯТЪР

В дъждовна вечер с кофти вятър,
с активност гръмотевична
чух, някой драще по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя мила изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар.

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа оригня,
в леглото ми сама се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
бих каза: "Леле, мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
е с благородно потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти".

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ни разбере.