Истерично в медиите ни изплуваха страхливите, алчните, безскрупулни и кресливи дребни душици, гушнали службицата, кокалчето, а широко скроените хора изчезват от спомените. Това кално тресавище преживяното от нас превръща в политика: "Нашите и вашите", "ние праведните и вие обикновените". Като че всички не сме една нация и едно отечество. Изгубим ли си отечеството, изчезваме до един. Остават отрепките. – Аноним (1947)
14 fev. 2016
ЗАВРЪЩАНЕ В ДОБРУДЖА
Някога бях млад, твърде млад,
да прекося, кажи-речи, на един дъх
шест километра сред разораните ниви
между селата Гурково и Тригорци,
където моето женче с двете ни щерки,
щастлив бях да ги зърна трите отново.
Как стана, че онова моме с щерките ми
отдавна не ми е тема за разговори,
а мелодията, която си тананиках тогава,
ми звучи и днес, изпълва ме като храм!
О, братко Боб Дилън, пет години
преди мен роден Отвъд океана –
един евреин в онази твоя Америка
на заселниците и от Близкия Изток,
като българин, реших да ти кажа:
Песните ти, дрезгавият ти глас
ми говорят много-много повече
от всички световни филхармонии,
защото си в сърцето ми оттогава,
от онази загадъчна плодна градина
между селата Гурково и Тригорци –
Дон Кихот от бедняшкия Пловдив,
прекосявайки нивите на Добруджа,
когато се завръщах посреднощ сам,
при моите хора в една стара къща
под грозд звезди, виснали от небето.
Пловдив – столица на пошлостта и културата
Plovdiv, edited on 19 uli 2024
Илюстрации: - Демократът, бивш доносник. - При баба и дядо в Добруджа.
––– * Родният ми град, окупиран от бивши доносници на страховитата Държавна сигурност или рожби и внуци на партийни секретари и управленци от някогашната БеКаПе, някои от които си замениха фамилното име и си написаха героична биография, за да се представят пред младите поколения за антикомунисти и пострадали от режима, който ги прати да се изучат на лицемерие в АОНСУ, в Ленинград и Москва.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)