ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (945.)Вярвам, че сме онези, които избираме да сме. И никой няма да дойде да те спаси –трябва сам да се спасяваш. И никой няма да ти даде нищо – трябва сам да излезеш и да се бориш за това. И никой не знае какво желаеш, освен теб. И никой няма да жали колкото теб, ако не успееш. Тъй че не се отказвай от онзи, който си и какъвто желаеш да си. Кой знае през какво преминаваш, освен ти самия. Други може да са изслушали историите, но да не са усетили онова, което преживяваш. – Бари Манилоу (1943)*
Мелодия за всички българи, които не доживяха да видят как рожби на някогашната партийна върхушка разпродават България и съсипват всичко българско по заповед и указания от лихварското лоби на Съединените американски щати. Попита ме тези дни млад приятел: кого защитавам, той не разбирал защо вдигам от гроба им хора от най-близкото ми обкръжение, защо оставям – макар и грубичко описани само с най-бегли щрихи, доказателства, че някога са съществували, че са били честни или своенравни, но всеки според възможностите си добри граждани, независимо от всяка чужда власт в обърканата ни държава, плуваща като корабче без компас или – което е още по-зле: управлявана от духовни слепци по вълните на океана. Тези мои много близки предци са ми ориентир, нищо повече, но ориентир, без който не бих написал нито ред.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
