ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (675.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (675.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенюта и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    29 uli 1979

ЗАД ЗИДА

 

Една градина зад зида висок се крие

и кой живее там, и как – за мен е тайна;

желязната врата в ръжда отдавна гние,

звукът на дървояда пълни стаите. 

Да кажем, стигна някога чертата,

отвъд премина, в други свят прескоча,

за миг ще е стопя в зеленината

и Любопитството ще се налочи – 

ще види всичко, скритото ще разузнае,

като слепец към Ада ще затропа...

А аз и във смъртта ще се ругая

защо съм скочил толкоз надълбоко.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 uli 2021

Илюстрации:

- 1980 г. Иван Панев в Стария Пловдив;

- 1977 г. С баща ми дърводелеца Кирил.

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Прекаленото познание убива, просто човек понякога се обезверява, когато научи всичко около предмета, който го вълнува. Когато – с други думи, Истината е гола, тя не е особено привлекателна гледка. "Колкото повече зная, толкова по-ясно разбирам, колко малко зная" е другият смисъл на този текст. Оттам и появата на слепеца, който потропва с тояжката си към Ада на познанието. Писано е между 1979 и 1982 г. и за мен придоби особен смисъл след прогонването ми по заповед отгоре през лятото на 1981 г. за критична статия. "Дайте му да списва някоя заводска или селска многотиражка, щом толкова желае да се занимава с журналистика, но в популярните масови средства той няма работа" били думите на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев (1933-1990) към сътрудниците му Спас Беловски (1939-2017) и Крум Марков (1945); каза ми ги на четири очи Крум с добавката: "Знам, че си прав, но много съм малък да ти помогна", която реплика стана мото на друг един текст в "Сутрин рано" Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    28 uli 1978

КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ* 

Не може ни минута да мълчи

и все извръща поглед недоволен,

той някога фелдфебел бил по чин,

по навик смята правдата за своя. 

Но аз мълчах. Мълчах... а там,

край масата седяха още двама –

сред трима врагове бях сам

пред чаша, и горчива, и голяма. 

Когато после влязох зъл и лош

в сърцето си – провинция на Пловдив,

аз чувах как в притихналата нощ

гърмят от ярост мраморните плочи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 uli 2021

Илюстрации:

- 1980 г. Моят кът в младежкия вестник;

- 1997 г. Петър Кошутански (най-вляво).

–––

* Текстът е от сб. "Сутрин рано" (1983), писан е по повод действителен случай от юли 1978 г. Бъбривецът е тогавашният окръжен кореспондент на вестник "Стършел" Слави Славов, баща на поета Недялко Славов. Подпийнал, опитваше се да се заяде с мен – били сме безпомощно, кекаво поколение, всичко наготово ни било дадено, жените ни водели за носа. "Защитавай се, защо мълчиш?" – взе да говори високо. Седяхме край единствената маса отвън, на площадката току пред входната врата към Клуба на културните дейци, известното култово в онова време кафене "Кристал", където се събираха на мухабет местните художници, вестникари, писатели и поети, но и бачкатори. Бях поседнал при тези трима колкото за една цигара време. Другите двама бяха тогавашните ми колеги от вестник "Комсомолска искра" зам.-главният редактор Георги Петров (1944) и извънщатният сътрудник Илия Зайков (1944-2011). Гошо Петров ми беше казал веднъж на всеослушание: "Ти си синоним на грешки", а Илийката Зайков от селото Брестник ме беше нарекъл "малко фашистче", та щях да го пребия, както се беше изтегнал във фотьойла в стаята на главния редактор Петър Кошутански (1941). Бел.м., tisss.