Slawomir Cekowski:
– В Република Македония хомосексуалистите наричат се фалангисти, така се била наричала войската на Александър Македонски. От един милион Антични македонци 200 хиляди са фалангисти. Борбата продължава.
George C. Boyadzhiev (tisss):
– Израснал съм с деца на бежанци от Македония и половината от тях бяха в моето пионерско звено от III-а клас на пловдивското Основно училище "Сашо Димитров". Бяха си българчета, че даже по-сърцати и от нас, дето дедите ни са оттук. Стоимен, Величка, Калофер, Тодор, Станка, Алекси...
Slawomir Cekowski:
– "За първи пат Македонска войска ке учествува на парадата во София на 6 май тая година. PeoNews, 17 февр. 2018. За първи пaт Македонскатя военна част ке учествува на Българскиот военен парад, кой ке се отдържи на 6 май 2018 г. Президентот Румен Радев се договорил со македонскиот си колега Георги Иванов во Българската армия участие да вземе и представителна рота от Македонската ни армия. За първи пат на Празникот на Българската армия, освен традиционно присъстващите военни аташета, гост на парадата ке биде и чуждестранен президент. Георги Иванов ке присуствува на парадата, а след това двамата с президента Радев ке го посетят военното гробище в Ново село край Струмица, каде ке отдадат почит пред загиналите български воини во освободуваньето на Вардарска Македония от сръбското робство. Румен Радев е на официално посещение во Б.Ю.Република Македония, како това е първата му визита в Скопие след подписването на Договорот за приятелство, сътрудничество и добрососедство мегьу двете държави"... (От медиите на Вардарска Македония.)
Днес е Ден за прошка... България прощава седем пъти на Сърбия, защо не и един път да прости на Македония? Как да ни прости!? На половината сърби дедите им са българи: Белград и Браничево, Поморавието и град Ниш са били винаги български, населени с българи до образуването на Сръбската държава в началото на ХIX век.
George C. Boyadzhiev:
– Сърбите, като будна нация, до някое време сме ги имали за братя, но се оказали душмани за нас, българите от България и от Вардарска Македония, уви!
Slawomir Cekowski:
– Ако съм те обидил с нещо, моля те да ми простиш, както и яз ти прощавам!
George C. Boyadzhiev:
– Прошка, приятелю, се дава само кога насреща ти е покаял се, молещ за прошката ти човек. Благодаря, че си ме почел, но не виждам какво зло си ми сторил, че да ти прощавам.
Slawomir Cekowski:
– Прошката не се дава обезателно, преди нея трябва покаяние. Вижда се, че кой се не покая да не върши вече антихристиянски дела, прошката не върши работа.
George C. Boyadzhiev:
– Точно така. Жив и здрав! Българите сме корави, свикнали да патим, ама и пак да оцеляваме; да му мислят навлеците по земите ни! (...) Виждам, живо те вълнува нещо, което няма как да променим. Такава им е политиката на Запада и Щатите спрямо нас, българите и България – отработена, стереотипна, доказала ефективността си още от епохата на Древния Рим с онзи девиз: "Разделяй – владей!" Същото е при Украйна и Русия. Един народ го делят на люто враждуващи помежду си братя, нахъсани от умел манипулатор за нечия чужда изгода (Pro bono). Бъди здрав, и моля, не си губи духа на българин!
Slawomir Cekowski:
– "Prijatele, nemoj da se razočaruvaš, no ako Aleksandar bil nešto drugo, ķe se narečel kako vladar poinaku, a ne Makedonski". Пише го Горан Дивякоски до мен.
George C. Boyadzhiev:
– Да не бил Александър, циганите да си седели в тяхната мила Индия, нямаше да се домъкнат с войските му в Европа. Александър го наричали Македонски, защото тема (област) Македония е територия в Древна Елада. Не бива да се краде история, ама то им е проблем на хора, които си ненавиждат корена. Добре, че има кой да им се хваща да спори с отродниците, да им угажда с лаф-мухабет за фантастичната легенда, че са потомци на древните македонци – "от 77 иляди годин", според моя връстник пишман археолога Паско Кузман (1947).
Slawomir Cekowski:
– Значи, днес циганите в Раджистан още пеят песни за Александър Велики.
George C. Boyadzhiev:
– Че пеят не е зле, но да крадат и мързелуват,е лошо. Те поне имат що да го славят този невероятен с подвизите си Александър Велики, наричан още Македонски.
Slawomir Cekowski:
– Такъв отговор ми трябваше... Или му ти отговори, или аз ще пренеса това, което написа до мен. Печелят пари върху легендата. Македонските българи – сърбомани и неомакедонисти, печелят (сеят) недоверие сред нас, българите от Бивша югославска република Македония.
George C. Boyadzhiev:
– Не се заяждай с човека, няма смисъл да го дразниш... Нека всеки сам да си прави избора какъв е по националност, вяра и потекло.
Slawomir Cekowski:
– Добре! Яз ще да му отговоря. Яз на друг начин разсъждавам, когато се отнася до македонистки възпитаните македонски българи в Скопие. Познавам ги и в сръшта (в същността им) много по-добре от всички останали българи. Те, на кои бащиното име е написано без буква "в", например – Дивяко(в)ски, са от областите Битоля, Прилеп, Македонски Брод и селата от Охридско, там, дето сръбските пропаганди са по-силни. Например, Jovan Babunski – сърбомански войвода, пропагандирал Великосръбската идея на територията на Азот** и Поречието, и Македонски брод. То са паравоенните сръбски организации Udruzenje protiv Bulgaskin bandita. Предполагам, че знаеш това. С антисръбска пропаганда занимавам се от 17-годишна възраст. Името ми е Славчо Марков Цеков(ски), с наставката "-ски" македонизирано.
George C. Boyadzhiev:
– Някога ненавиждах фамилното си име "Бояджиев", смятал съм, че вони на турски: "боя" е цвят, багра по турски; -джи или -джия е турска наставка; едва последната част от фамилното ми име е българска: -ев е всъщност окончанието в родителен падеж от старобългарския ни книжовен език и означава принадлежност към рода еди-кой си.
Slawomir Cekowski:
– Знам "Георги". И яз в Америка и Австралия го знаях "George". У нас на Балканите "George" се пише като Георге или Gjorgje (по сръбски)... Припоминя ми на сръбския Крал Kараджордже Петрович, когото нашата организация го утепа в Марсилия.
George C. Boyadzhiev:
– Сетне реших, че е глупаво да мразя името на рода, макар почти цялото на турски да ми мирише. Защото фамилното ми име е белег за трагичното минало на рода ми, когато българите сме били рая за управниците в Османската империя.
Slawomir Cekowski:
– Ха-ха-ха! Спокойно, това е модернизъм. Да, но твоят род Джорджиеви ли били или по български Георгиеви?... Оти George превежда се като Джордж-Джордже. а Gjorgi е по македонистки, Гйорги или Gjorgji – само да не биде Георги по български! Както и да е, но George не е и Георги, ако се преведе от английски на български. Значи, ти не си George, но си Georgi.
George C. Boyadzhiev:
– Основно положение: когато си пишеш името, то да е на кирилица или на латиница в утвърдилата се подир Втората световна война английска версия за международна комуникация, та съобразявал съм се с латинската транскрипция. Мило ми звучи как обясняваш неща, които са ми поприще или ако щеш: занаят. Точно това съм учил.
Slawomir Cekowski:
– Нали се борим против нихилизма, присътен (присъщ) на нас – българите, още от времето на Отец Паисий Свети Хилендарски!
George C. Boyadzhiev:
– Крайностите винаги бъркат. Затова са и крайности. Стара наша пословица казва: "Прекаленият светец и богу не е драг".
Slawomir Cekowski:
– Нямам понятие от филология. Само дето зная, че сърбите, гърците и албанците са повече националисти от нас, българите, и се пишат и гордеят с това посвоему! А инак нямам никакво образование, самур (самоук) съм.
George C. Boyadzhiev:
– Яки са ми корените, та да се притеснявам кой как щял да ми възприеме името.
Slawomir Cekowski:
– Нямам съмнение за това. Знаеш добре кой си. Съгласявам се с теб, че така трябва българите да се идентификуват (представят) в Интернет. Ама никак не ми е ясно как ще го преведем "Петко" в Интернет, или "Мирче", или "Стефан"; например – Steven? Дали! Обясни ми.
George C. Boyadzhiev:
– Накъсо ще пробвам да обясня. Всяка общност си има правила неписани, понякога и писани – в тефтера със законите. В случая с интернет-форумите, кога си пишем във фейсбук и където и да е другаде, неписано правило е да използваме форма, която ни приобщава, а не ни разграничава от останалия свят. Имам профил във facebook, дето съм си с името на кирилица. Името ми тук е както визитна картичка, която трябва да казва: "Здравей, това съм аз, един от всички: от цял свят дошли тук като мили гости". А "Георги К. Бояджиев" на кирилица се пиша, когато си имам работа само с българи.
Slawomir Cekowski:
– Не те яз питах кой си, от кой си род, дали си или не си българин... Само желая да подчертая, че ако и да ползваме американския им Интернет, оставаме си и по-нататък българи. Защо да си потурчваме, американизираме, полатинчваме българските си имена? Дали е приятно българите да се пишем онака, както нашите хора преди нас: по български, или ще ставаме Интернет-нация, което мен лично никак не ми харесва; и то само затова, що си нямаме български или славянски Интернет! В групата имаш дочинение (общуваш) на български език и с българи. Ако пишеш по английски, тогава е редно. Да беше Интернетът турски, а не американски, и ако се казваше Александър, трябваше ли да си потурчиш името като Üskendr или Искендер?
George C. Boyadzhiev:
– Да зарежем тази тема, а?!
Slawomir Cekowski:
– Присещам се яз на Хилендарски и неговото "О, проклет болгарски юроде, защо се срамиш да се наречеш Болгарин!" (??) Вярвам, не важи за теб и това, което научавам за теб: какъв си, от кой си род.
George C. Boyadzhiev:
– Трийсет и два випуска българчета съм обучавал, баш па с Пайсиевата "История славянобългарска", и с думи, които поне да цитираше вярно... Нали не търсиш спор, търсиш съгласие?! Дай да я караме кротко... Добрият стопанин сбира овцете покрай себе си, лошият ги разпилява и гони, та вълците да ги ядат.
Slawomir Cekowski:
– Па да почнем Група по американски Интернет за Българския език и правописание! Пък не зная как изглежда Българското училище, ни съм бил и час в такова училище, но пак вземам си правото, като македонски българин, да заговоря и по такъв въпрос. Кажи, че греша! Не съм ли в право? Не, с българин яз спор не правя!
George C. Boyadzhiev:
– Вероятно си кротък човек, ама и много нещо ти тежи, а товар, трупан четири-пет поколения до нас (100 г.), този воденичен камък от гняв не се смъква лесно от гърба.
Slawomir Cekowski:
– Българин с българин няма спорове. Най-малко яз, де се занимавам също така и с научна пропаганда.
George C. Boyadzhiev:
– Погледнах във фейс-профила ти; и виждам, че си връстник на първия ми випуск осмокласници през учебната 1971-1972 г. в едно добруджанско село край Балчик.
Slawomir Cekowski:
– Язе па точно такъв товар не нося, носи го нашият Български народ в Югозападна България. Язе съм бунтовник и нищо повече... Участвам в бунтовническия (вероятно има предвид будителския) процес при македонските българи в Егейска и Вардарска Македония под Сръбско-Гръцкото управление. Политики или организации мен не ме интересуват... Бях яз и си оставам първият македонец от Социjалистичка Република Македониja и Socijalistička Federativna Republika Jugoslavija след Втората световна война, първият българин в Скопие, който официално по Скопските медии в емисията "Без наслов, но со повод" разказа за Българския характер на македонците, разплами, (разпали) българщината.
George C. Boyadzhiev:
– Левски е велик учител за нас, българите. Това... от мен.
Slawomir Cekowski:
– Да, разбира се, така е, съгласен съм.
George C. Boyadzhiev:
– Но той не е бил просто бунтовник, а най-първо: духовно лице – дякон, и по-сетне революционер. Не просто комита, дето буни народа, а учител, дето учи българите как да живеем и работим за общото, за човешкото помежду ни, а не как да мрем геройски.
Slawomir Cekowski:
– Язе дякон не станах, нито желая да се сравнявам с Васил Левски. Нямахме си тук Българска църква православна, нито католическа. Бях принуден да се "потурча" – да призная папата, та и нему да се поклоня. Римо-католическата, Ватикан. Почти същата трагедия е с Кукуш и Георги Делчев (1972-1903). Той се кръстил с двата пръста, язе с един... стрелям! Униат бил. Яз не зная какъв съм по религия, но още мога да движа и да се боря, ако трябва – и с пушка в ръце.
George C. Boyadzhiev:
– Човеците не ги деля по вяра и националност, а по чест и достойнство, които са си лични работи. Имаме приказка, дето навред съм я чувал по нашите земи: "Турчин да ти е авер, значи имаш приятел до гроб, той няма да те предаде". Та пушката, дето ще пуцаш с нея, то това харно, ама и други неща преди туй си трябват. Нали?!
Slawomir Cekowski:
– На 13 май 1988 г. в парохия (енория) Св. Ана, Ватикана, с всичките му церемонии, швейцарска гвардия и прочие, сключвам християнски брак, и след това наш първи словенски папа Войтила (Йоан-Павел II) дава ми бенедикция (благослов).
George C. Boyadzhiev:
– Съдба човешка! Било ти писано, а какво научи дотук, ако само с пушкала смяташ да оправяш света?
Slawomir Cekowski:
– Свидетели кумове бяха д-р Димко Статев – син на Христо Статев, адютант на НВ Борис III Български Цар Обединител, след това – Ерико Дел Бело, роден в България; там се върна да почине (да издъхне). Много добър човек и здрав българин.
George C. Boyadzhiev:
– Имам си тук комшия македонче, Алекси... все се навърта около мен, кога ме види. Веднъж чистя си аз колата, пастирам я на сянка, идва Сашко, същият този Алекси, па захваща отдалеч: "Мамицата им вагабонтска и управници, вече се не трае, кога ли ще ми притъмнее пред очите!" Спрях да лъскам колата, загледах го; сериозно му казвам: "Сашко, ай да направим хайдушка чета в Балкана, запашваме по един кухненски нож на кръста и тръгваме да трепем тези наши душмани". "Ей-й-й, – гуши се, – не става тя така!"... "Че как става бе, Алекси? Нали ще се бием за свободата!" – И прихваме да се смеем над романтичната му щура идея.
Slawomir Cekowski:
– Казах: "ако трябва". Така е понашему. Може да е и "Динамит"... Сърбинът с блага човешка дума българска не се оправя!
George C. Boyadzhiev:
– Трагичен и весел човек си ти, Славомире Цеков. Да знаеш!
Slawomir Cekowski:
– Да. Благодаря! Славчо ми е името. Ние в Македония имаме все още сърби. Докато вие в Стара България имахте до вчера най-великия враг на българите, русофилската комунистическа банда или БКП. Имате си там някакви си турци и циганщина.
George C. Boyadzhiev:
– Обобщенията наедро са ти любими, а?
Slawomir Cekowski:
– С албанците македонските българи нямаме и не трябва да имаме проблем.
George C. Boyadzhiev:
– Във всяко стадо има мърша, черни овци дал Господ. Като можеш да заобиколиш, от какъв зор ти е нужно да газиш из калната локва, да те попитам! Добрият стопанин обединява, лошият стопанин си разпилява и хората, и стоката... И все уж за добро.
Slawomir Cekowski:
– Имаме затова аromâni (влашки цигани най-вероятно), заради което надявам се да имам възможност да дискутираме... Те са причината за всички нещастия в Македония още по Турско, по Сръбско, та и до днес. Така е, или трябвало така да биде (отговаря на задявката по-горе). Америка и Американските служби ни се месят на Балканите и в Югоизточна Европа. Не се знае под чие робство вече се намираме, кой е неприятел и колко неприятели имаме. Да започнем от Българското и от Скопското правителство... В Македония не се ражда "жито као дренки", но трябва и на тамошния българин да му се обясни, че то никога и не се е раждало, ама македонецът, който отишъл в София и хвалел Македония, така търсил помощ от България. Още в онова време, та и до днес.
George C. Boyadzhiev:
– Кратуните в Македония като да са по-корави, ама по-бавничко узряват май. Търси съгласие, моля, не търси с кого можеш да се сбиеш! Нека си останат вътрешна работа тези нашенски спорове кой какъв е и кой е повече юнак българин!
Slawomir Cekowski:
– Виждам, че малко по-другояче ме разбра... Сигурно си имал работа с някои трети македонци (?!) от времето на комунистическа България...
George C. Boyadzhiev:
– На всеки четирима българи в моя роден Пловдив един е маке; имаме поне четири махали и многолюден цял район – Кючук Париж, заселен някога с бежанци от Егейска и Вардарска Македония, и от онази Македония, дето останала в пределите на днешна Република Турция.
Slawomir Cekowski:
– Не ме разбра, виждам. Ни се заяждам, нито желая с някого да споря. Преди всичко аз съм българин, безпартиен и неподчинен на пропагандите, били те комунистически или великосръбски, и така яз еднакво гледам на България и Българския народ (?!).
George C. Boyadzhiev:
– Улици, булеварди в нашия пловдивски Кючук Париж носят имена на местности и селища, отдето някога побягнали предците на сегашните жители на Пловдив, за да си спасят живота от ислямските главорези. В трети клас на основното училище мен ме курдисаха за звеневи, може би че бях доста палав, та за да ме озаптят. В звеното ми повечето деца бяха от съседната – от Македонската махала, както си я знаем ние. Не бяха най-силни в ученето, но пък бяха прилежни и бойки момци и момичета. Величка Ракшиева, Станка Димитрова, Алекси Петров, Стоимен Стоименов – Тимбата, Дора Тричкова, Красимира Марчева, Никола Парагутев, Съби Събев, Марийка една: може би най-бедното момиче в нашия III-a клас или Миката – родителите й бяха възрастни изключително бедни хора, живееха в нещо като землянка, умирисана на пикоч, Люба Маджарова, Виолета Казакова, Тодор Маргаров, Таню Василев, Трендафил Иванов, Събчо Събев...
Slawomir Cekowski:
– Ако желаеш да ми приказваш къде живеят и на кое място в България, град, село, квартал цигани, турци, македонци, евреи, арменци и пр., ке приказваме и по това. Яз отговарям само на онова, което пишеш за мен.
George C. Boyadzhiev:
– Казвам, че от детски години не сме се делели на българи и македонци, анадъмму (тур.: разбра ли)?
Slawomir Cekowski:
– Хубава приказка от твоята младост и живот... Защо да не я чуя, интересуват ме и тези неща! Но опитвай, ако можеш и желаеш, да ми даваш отговор на моите въпроси, конкретно – не виждай в мен само Маке (-донец). Споровете ги правя само с душмани и сърби. С други язе или се разбирам, или не, и тогава прекъсвам дискусията. Става въпрос за гърци и албанци. Ясно като месечина! Радвам се, че така било: българчета, македончета не сте се делели. Кое ке делите, като проблемът е общобългарски!
George C. Boyadzhiev:
– Търси съмишленици, не врагове. Това да ти е дертът!
Slawomir Cekowski:
– Не разбрах какво желаеш да кажеш. Наистина не разбрах.
George C. Boyadzhiev:
– Независимо какви са по род и език, религия или занаят, важното е да имаш около себе си добри, честни, съвестни люде, не е нужно на всеки кръстопът да обясняваш какъв си. Съмишленик, значи този човек, на когото можеш да имаш доверие в труден момент, че ще свърши работа и няма да те измами.
Slawomir Cekowski:
– Ако е така, добре ми обясняваш. Съгласен съм с това, кое пишеш до мен.
George C. Boyadzhiev:
– Попитали веднъж апостол Павел: "Ей ти, Павле, с елините си елин, с ромеите си римлянин, с евреите – евреин, какъв си ти всъщност?" Питай католишкото кюре или православния поп да ти рече какво отвърнал на онези любознателни люде апостол Павел (роден през 10 г., умъртвен през 67 г. от н.е.).***
Slawomir Cekowski:
– Апостол, да? Църквата служи за Богослужение на народа, не като Цариградската патриаршия на фанариотите.
George C. Boyadzhiev:
– За теб, предполагам, е важно да узнаеш какво отговорил апостолът Павел. Дали не си мисля глупаво, че си търсиш врагове със свещ, вместо да търсиш приятели?
Slawomir Cekowski:
– И си мислиш, че така помагаш на идеята... Чини ми се, че повече й вредиш.
George C. Boyadzhiev:
– Знаеш ли за Методи Шаторов (1898)****, убит от свои на 15.IX.1944 г.?
Slawomir Cekowski:
– Търся врагове в кого! В теб, например? Защо, за какво? Аз не те познавам, за да мога да кажа добро или лошо за теб. Ако си враг, тогава спирам да съм българин? Така ли изглежда потвоему: вредя на каузата и на българщината?
George C. Boyadzhiev:
– С ум се постига повече, отколкото с оръжие. Това опитвам да ти кажа.
Slawomir Cekowski:
– По какво разбра, че си търся врагове! Нали не ти е тежко да ми обясниш? Защо не ме коригираш, посъветваш, а ме нападаш? Какво не ти хареса при мен? Че имал съм за кумове монархисти и фашисти? И че не съм бил член на комунистическата партия на България?... Това, което казах, което зная, което мисля за твоето име (английската му версия) в Интернет?!... Кажи ми сега: къде греша! Защото яз нямах и нямам такива намерения: да споря, да се заяждам с българин националист интелектуалец. Нали ще кажеш, без да ме нападаш!
George C. Boyadzhiev:
– Не те нападам, а ти съчувствам. Толкоз!
Slawomir Cekowski:
– Че желая да се боря с оръжие...?!
George C. Boyadzhiev:
– Край нас трябва да е чисто. Кой има полза да се дразним един друг, като все сме от един корен излезли?!
Slawomir Cekowski:
– Е, ми яз познавам Ванчо Михайлов (1896-1990) и още ходя в апартамента, където е живял и умира, в Monte Sacro в Рим, при Вида Боева Попова. Ами той нали трепеше и убиваше българи шпиони и комунисти по онова време! Може това да не ти харесва?! Не зная за какво така избърза, та ме атакува. Не ме обиди. Защото познавам себе си и моите си постъпки. Малко ми е смешно, защото си първият, който така е казал за мен. Яз и не размишлявам заради Българските ни корени, не мисля дали съм Българин... Българин съм, и това не ми прави впечатление, като говоря с българи и съратници, нито се съмнявам в моята българщина. Яз не виждам да се драскаме един друг, това го чувам от теб, а защо така мислиш, си е твое мнение, не и мое, както казах. И даже обясних, дадох ти да разбереш, написах, че мои врагове са само сърбите. Българин, чист от съмнения, интелектуалец, ама не комунист, няма как да биде враг на Славчо Марков Цеков, което значи: че няма как да биде мой враг. Така че тук с теб не сме се разбрали, или по-добре: не си ме разбрал по известни на теб причини. А кои са тия (...причини), само ти можеш да знаеш, ако ги има. Едно разбрах само – някои черти на характера ти. Ако сега, докато говорехме и писахме, не си под влияние на алкохол или на дрога. Значи, говоря това, което мисля, и трудя се да ползвам разум, и не се заяждам; не е то моя черта на характера, а ми е по професия, и правя го (...заяждам се) само и изключително със сърби, и то една с цел. Когато става въпрос за нашата Българска кауза, много съм сериозен, даже и повече от сериозен... Ето, създавате си група "Български орел"*****, яз виждам с какво мога да принеса за българщината и за България. Затова обърнах внимание за името, писано от теб на латински – нормално по Интернет, което ми създаде впечатление и реакция, коя ми припоминя диктатурата на Сръбския крал Karagjorgjević. Повтарям, това за мен не е просто само заяждане, а реакция като за война. Първо, синоним на сръбската диктатура и подтисничество, и второ, обърнах внимание на българин за евентуална грешка, която той не знае или не е имал възможност да знае и да научи, (независимо) дали бил учител или професор по филология, а може би ректор или декан като нашия цинцар Благой Конев, па след това станал Блаже Конески. И вместо да ме поправи, че греша, бях несправедливо атакуван от българин и съмишленик.
George Washington D.C. И там поживях малко... При Георги Пчелински. На 15 авеню. Помня, че ме спаси да не ида в затвор, кога в град Йорк, Пенсилвания, влязох в един от обектите на FBI (ФБР). Адвокат ми беше Müler (Мюлер) – адвокатът на президента Никсън в Аферата Уотъргейт. Ако желаеш, мога да пусна целия ни разговор тук и на Валентин Иванов, та и той да научи нещата. Може би трябва така да постъпя заради общия национален интерес?... Защото провъзгласи ме, че шкода (вредя) на каузата. Значи, питам те: Какво потвоему трябва яз да сторя, че да не преча на Българската кауза? Чакам пет минути да ми отговориш!!!
George C. Boyadzhiev:
– Пусни в Интернет мухабета ни, повече българи да го видят, и бъди здрав!
Slawomir Cekowski:
– Ако не мога да ти помогна, що да ти навредя? Нали сме българи?!
George C. Boyadzhiev:
– Пусни го да се чете в Интернет от българите!
Slawomir Cekowski:
– В Македонския научен институт му е мястото, дето да бъде ползван. Сега не му е времето такива недоразумения да се допускат в Интернет. По този начин вредим на Общобългарските национални интереси. Яз ке опитам да не шкода (вредя) повече на каузата.
George C. Boyadzhiev:
– ОК.
Slawomir Cekowski:
– Дали ОК се превежда на български като "Все едно ми е", "Хич не ми пука" или "Не ме интересува какво ще правиш"? Кажи ми само: какво означава ОК!
George C. Boyadzhiev:
– Значи "добре".
Slawomir Cekowski:
– No jaki to pan wokalista był pan śpiewał kiedyś No właśnie widzę to pokaż zdjęcie twoje w internecie... (от полски: Какъв певец си бил, като си пял веднъж! Е, виждам, това ти е снимката в Internet...) Разбираш ли ти полски? Говоря повечето славянски наречия, като Русински на русините (на руснаците?), Лембки оли на Павликянските българи от Винга в областта Банат в Румъния, Турлашки, Дебърски, Шльонски. Уча и Лужишки – езика на лужишките сърби, дето живея: в лужишко-моравско-шльонския триъгълник между Чехия, Германия и Полша. (Все по повод снимката от младежката пловдивска редакция горе.) Lubań... Там близо живея вече 24 години. Значи, Opole е до Wrocław, където ми живеят децата. Това вие ли сте?! "Всеки над всякого" (Преиначава девиза ми от текста във фейс-профила), разбира се – че и над мене... Па бъди! Радвам се, че имаме и таквизи люге, но не ми казвай как да си върша работата и зле ли постъпвам.
"Почти четвърт век продължава спорът между Атина и Скопие за името на бившата югославска република Македония. От самото начало (...) бе ясно, че спорът за името на новата държава не е анахроничен и абсурден, както го определяха ред европейски политици, нито е глупав и странен, както тръбяха политиците от Скопие, а е въпрос, който засяга интереси от политически, идеологически и етно-национален характер както между Гърция и Македония, така и с други държави, най-много с България, че този спор не може да бъде решен лесно. Обявената след възникването на този спор от Българския политически връх позиция, че това е двустранен въпрос – и България не трябва да се намесва, й предопределя следваната и досега политика на страничен наблюдател. (...) Когато разбира от натиска в ООН, ЕС и НАТО, че промяна на името е неизбежна, Скопие поставя условие: евентуалният договор с Гърция да им гарантира съхранението на "македонската идентичност" с нейната антибългарска насоченост, както и да предпази онези, които я внедриха във Вардарска Македония под диктата на Белград – чрез терор: т.е. с убийствата на българи, изкореняване на Българското историческо, културно и църковно наследство. Недалновидно е Република България да проявява пасивност по спора, да призовава двете страни към договор, а в същото време да заявява, че няма да приеме име на държавата с допълнение "Северна" или "Горна". България днес може, необременена политически, идеологически, да приеме друг подход, без да влиза в конфликт с двете съседни държави: да заяви неутрална, но и категорична позиция както за спорещите и Българската общественост, така и за външния свят, в защита на Българската нация в областта Македония, тясно свързана с Българската история, нация, език и държавност. Така София би предала на Скопие категоричен знак, че новата държава следва да се гради в границите на окупираната Вардарска Македония, в разните исторически периоди наричана ту Стара Сърбия, ту Южна Сърбия, ту Вардарска Бановина или СР Македония, че на тази територия няма "македонска" нация и принадлежащи й малцинства в съседните държави."******
George C. Boyadzhiev:
– Като българин, и доколкото познавам манталитета на моите събратя – синове и дъщери на бежанци от кървави погроми над българи в бившата Османска империя, земи, намиращи се днес в границите на Турция, Гърция и Сърбия, и не виждам защо Българската държава да влиза в този батак. Доста се нагледахме и се наслушахме за зверствата на сърбоманите над етническите българи в БЮРМ. Накъсо, каквото сами сте си надробили, сърбайте си го, но не ни вкарвайте и нас – българите в България, във вътрешните си проблеми. Няма друга маргинална общност сред съседите ни на Полуострова, по-злостна от лъже-потомците на Александър Велики към България и българите. Бог да ви е на помощ! Повече нямам какво да ти кажа, Слави! Видовден знаеш на какво му се вика по нашенско! Добре дошъл, Видовден за всички мизерии на хора, намразили си бащите, дядовците, прадядовците!
Slawomir Cekowski:
– Комунистите имат сбъркана идентичност. Те са най-първите глобалисти. Майката на македонизма му е Вселенската патриаршия, а Комунистическият интернационал го стори македонизма. У нас, в България, само циганите имат сбъркана идентичност. В обширни региони, както е в Егейска и във Вардарска Македония, българите да имат сбъркана идентичност? Ние сме много стар народ, за да се объркваме! Тези процеси са от Късното Средновековие, и Вселенската патриаршия е допринесла най-много за македонизма.
George C. Boyadzhiev:
– Зарежи сръбския, говоря ти като българин на българин!
Slawomir Cekowski:
– Сбъркана идентичност, комплекси, че ги смятат за никои, а могли да бъдат всеки? (Заяжда ме зарад девиза към фейс-профиля ми.) "Зарежи сръбския". Кога го ползваш "друже" от сръбски език, с каква цел, с кои хора?
George C. Boyadzhiev:
– Толкова си разбрал, простено да ти е! "Друже" е дума от Българския език.
Slawomir Cekowski:
– Зарежи, ако е той български монархист, неофашист или човек от ВМРО-то на Иван Михайлов, или македонски българин от Скопие?! На тях казваш "другарю, друже", да ги провокираш, що не били комунисти? Предполагам, искрено тъгувате, че Македония не е в България... Наистина ли на македонския народ щеше да му е по-приятно да го управляват български мърлячи вместо сръбски! За Източна Германия – да. Ние себе си не можем да оправим. Не виждате ли геноцида, който едни българи вършат срещу други българи? Зная доста. Дядо ми и баба ми по майчина линия са от Щип, от Ново село – от махалата им на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Идват в България, защото се определяли като българи... Но ти ми кажи, отговори ми на въпроса: Какво България направила добро за тях? Ние ги окупирахме по време на Втората световна война, мародерствали сме, а пък те ни очаквали като спасители... Не-е, не сме народ, наистина сме мърша.*******
George C. Boyadzhiev:
– "Друже" е форма в звателен падеж на старобългарската ни книжовна дума "друг" (другар, приятел), ползвана във всички славянски езици.
Slawomir Cekowski:
– Твоите думи поклъпват се (съвпадат) с думи на Нешка Робева (1946). Комунистите така разсъждаваха... Щото ги нема вече българските комунисти, затова ли така пише Нешка Комунистката?
George C. Boyadzhiev:
– Окупация... Кой е окупатор?! Не е ли внушено от сърбоманите в Македония!
Slawomir Cekowski:
– Значи, имаме "български мърлячи", днешните антикомунистически правителства на България... Веднъж, как имам чуено за партизанката Мирка Гинова – как правила любов с някой си партизанин грък съборец (съратник). Така че сладкото кога й дошло на Мирка, забравила да му каже по гръцки, ами изустила (изпъшкала) от кеф: "Ти кала ми доде, кирие Фоти!" ...Та и в най-мъкотръпните й борби Мирка Гинова не забравила да си лафи по нашенски. Точно Цола Драгойчева как забременяла в затвора. И после казваха, че било по поръчка на Партията, да си спаси кожата. Голям майтап!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)