неделя, 29 март 2020 г.

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ

Дошъл си да говориш с мене,
нахълта мраз в кристалния покой,
защо така ме гледаш притеснено,
откри ли, че не съм ти свой?

Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.

 Ала това е непредвиден порив –
разбираш ли, ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.
*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 17 avg. 1982 – edited by 29 mar. 2020

Илюстрации:
- На кея в Несебър през август.
- Оживено движение в Пловдив.
___
* Георги К. Бояджиев, сб. "Сутрин рано", изд, "Хр. Г. Данов", 1983 г., стр. 24. По повод този текст по-горе лит.критикът Иван Спасов (1931-1999) в обзорна статия във в. "Литературен фронт" за издадените през 1984 г. нови книги бе писал нещо в смисъл: Какви са тези юмруци, които виждаме да се размахват в днешната млада лирика! Демек, няма ли кой да постави тези автори на мястото им. А Иван Сарандев в частен мухабет между другото отбеляза: "Трябва да си щастлив, че не са те надушили за онова "Казаха ми да мълча", щяхте да пострадате и ти, и онзи, който е допуснал това стихотворение да види бял свят". Бел.м,, tisss.

ДА ИМАХ...

ДА ИМАХ...

Да имах у себе си сила такава,
училище бих отворил за всички,
където наплашеният да получава
портокалов смях на звездички.

Крила всяко хлапе да си има
и значи, кога ни е час по Летене,
да излита учителят от комина
за да ни учи на волни движения.

Ловък и смел да се рее в небето,
с лупинги в облака да се премята,
така че да ги присвива сърцето
дамите строги в инспектората.

През ден да ни идва клоунът от цирка,
за да ни учи как да правим грешки
и как да възкръсваме, когато умираме
след някое наше премеждие тежко.

И да си имаме час за Изчервяване,
час за Нежност, а в часа за Прошка
да се стараем да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Да имах у себе си сила такава,
училище бих отворил за всички,
където наплашеният да получава
портокалов смях на звездички!

Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа

Plovdiv, 29 mar. 2006 – edited by 29 mar. 2020

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари (1920-1980), превод на Валери Петров

–––
Към Небесния Вин, който посочи стихотворението на италианеца Родари, решил да ме изобличи в плагиатство:
  – Благодаря, свършихте работата вместо мен. Ами да, с готиното стихотворение на Джани Родари би трябвало да се сравни. Радвам се, че отбелязахте! 
  На илюстрацията долу са двете ми дъщери Вера и Надя, когато живеехме в Мараша. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...