ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1085.)
Никой, колкото и могъщ да е, колкото и да разполага с всички най-модерни средства за манипулации над общественото съзнание, не е в състояние да удържи идея, чието време е дошло. – Аноним (1947)
31 dec. 1974
КОМЕТАТА КОХОУТЕК*
Ето я...
Пристига!
Запалва
хоризонта.
Отблясъци
сурови чертае в Небесата.
Изтръгва от
земята окървавени камъни.
С нарастващ
грохот бие в асфалтовите вени.
Разлюлява планините.
Разплисква
океана.
Силуетите на
хора, изчезнали отдавна,
кръжат над нас
и ба-а-а-авно
от гробищните ями
надига се
пръстта...
...Но тя не
идва.
Вехне.
Угасва
небосклонът.
Отлита
младостта
и средната ни
възраст.
Докато се
усетим, побелели сме от чакане.
Но тя не идва,
просто защото е отминала –
стопила се е
някъде над други светове:
запалила е
нечия глава непреклонена,
която ще ни
свети
векове.**
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 27 oct. 2022
Илюстрации:
- Един от най-странните небесни обекти.
- Изплувала от дъното на язовир църква.
___
* Повечето нови комети са непредсказуеми и не е сигурно дали кометата NEAT няма да изчезне безславно. Въпросът, напоследък вълнуващ астрономите по света, е изкючителната й активност знак ли е наистина за приближаваща с висока скорост огромна комета към планетата ни, или e кратка експлозия. Кометата, която досега не е преминавала близо до Слънцето, може да бъде покрита с лесно изпаряващ се материал, като замразен въглероден диоксид, азот или въглероден оксид. Нейните ледове могат да се изпарят далече от Слънцето, и когато достигне до перихелия – най-далече от Слънцето, да отклони притесненията ни заради яркия й зъл блясък... Подобни няколко сгромолясвания са се случвали вече и през миналия век, какъвто е случаят с кометата Кохоутек на Коледа през 1972 година. Когато я откриват през март 1973 г., кометата е изглеждала необичайно ярко за комета толкова далече от Слънцето (над половин милиард мили). Някои я наричат Комета на столетието. Повечето астрономи решават, че ако е така ярка и необичайна по време на откриването й, тя ще запази яркостта си и в близост до Слънцето. Всъщност, освен по време на перихелия й, когато астронавтите от борда на космическата станция "Скайлаб" съзират бляскавата брилянтност точно до Слънцето, за човек тук, долу на Земята кометата Кохоутек е била трудно достъпна за наблюдение.
* Повечето нови комети са непредсказуеми и не е сигурно дали кометата NEAT няма да изчезне безславно. Въпросът, напоследък вълнуващ астрономите по света, е изкючителната й активност знак ли е наистина за приближаваща с висока скорост огромна комета към планетата ни, или e кратка експлозия. Кометата, която досега не е преминавала близо до Слънцето, може да бъде покрита с лесно изпаряващ се материал, като замразен въглероден диоксид, азот или въглероден оксид. Нейните ледове могат да се изпарят далече от Слънцето, и когато достигне до перихелия – най-далече от Слънцето, да отклони притесненията ни заради яркия й зъл блясък... Подобни няколко сгромолясвания са се случвали вече и през миналия век, какъвто е случаят с кометата Кохоутек на Коледа през 1972 година. Когато я откриват през март 1973 г., кометата е изглеждала необичайно ярко за комета толкова далече от Слънцето (над половин милиард мили). Някои я наричат Комета на столетието. Повечето астрономи решават, че ако е така ярка и необичайна по време на откриването й, тя ще запази яркостта си и в близост до Слънцето. Всъщност, освен по време на перихелия й, когато астронавтите от борда на космическата станция "Скайлаб" съзират бляскавата брилянтност точно до Слънцето, за човек тук, долу на Земята кометата Кохоутек е била трудно достъпна за наблюдение.
.jpg)
** Предпоследният текст в сбирката "Сутрин рано" (1983). Писан е в края на 1973 г. или месец-два по-рано, когато с жена ми, 21-годишната Ася, живеехме в ужасна оскъдица, преживели на 20 февруари с.г. първия й опит да се самоубие, в безсилието й пред враждебния за добруджанско момиче Пловдив, с притесненията и зачестилите епилептични припадъци, самотността в чужд за нея град с грижите по родената на 31 януари дъщеричка. Първа поетесата от Сливен Станка Пенчева (1929-2014), в качеството на външен рецензент на сп. "Септември", отдели този текст с други още единайсет текста от ръкопис за евентуална бъдеща сбирка. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)