Ars Poetica - Възпоменание в зелено

или НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ...*

На завет седнал край жарта, 
премислям минали неща 
за пеперудени поля 
и низ отколешни лета, 
за листа жълт, за скрежа бял - 
в мъглив септември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите разпилял. 

И мисля, седнал край жарта, 
за оня бъден час, 
когато пак ще дойде пролетта 
и няма да я видя аз. 
Безброй неща са ми до днес 
невидени, далеч от мен – 
та всяка пролет всеки лес 
нали различно е зелен! 

И мисля си покрай жарта 
за всеки мой познат 
и всеки, дето подир мен 
ще вижда тоя свят. 
И уж седя зад своя праг, 
а в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за тих и дружелюбен глас.

Пловдив, 22 ноември 2012 - 3 февруари 2014 година

______

* П.П.: Текстът не е мой; но след като го редактирах, смятам го за свой. Такова печално човеколюбие, при това - плътско, към хубава интелигентна жена... излъчва, леле!