ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (746.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (746.)

  Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет кога не ги цениш достатъчно и си отмъщават. – Аноним (1947)

   25 noe. 2009 

ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

 На таз, която зачервена ми хвърли погледи от свян,

тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам,

И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,

ловец един на странни мисли, в които няма капка ум.

Пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,

усетих в миг как си отивам, през устни шибнат със плесник.

Тъй нежен уж й беше жестът в оплесканата механа,

че оттогава пия вместо да падна тих на колена.

И бъбря, и от смях до болка разчекнал съм устата зла;

о Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била...

Стоеше там, покрай вратата. И вече тръгваше навън.

У мен се люшнаха житата и всичко беше като сън.

Дъждът във облака усетих. Обля ни мека светлина,

в която бяхме куп несретни мъже, мечтаещи жена.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 3 oct. 2021