Смехът, казват, е здраве. Така е. Изгуби ли една нация възможността над себе си да се надсмива, отпиши я – тя вече се е предала. Няма живот без любовта, която смехът носи между човеците, и особено към най-грешните сред нас. – Аноним (1947)
АВТОРЪТ ПАК ВЗЕМА ДУМАТА*
Щурат се между учителите у нас и една категория чешити, които не пият кръв както йоркьопето, не вонят както дървеницата, ала са не по-малко опасни малки чудовища. Йоркьопе – всъщност, има ли такова животно? Може и да няма, но как по-нагледно да ви представя каква ужасия е уж по-малкото зло! Ако човек не е нащрек, то може да се промъкне не само в дома, но в душата му, да прегризва гръкляни там вътре и всичко наопъки да преобърне. Ако дървеницата върши каквото и да е, следваща единствено личната си изгода, и затова е лесно откриваема в гънките на колектива, то тази втора група подлеци действа под влияние на страха, притеснението, най-вече на вродената си мекошавост. Видимо те са приятни хора, общителни, с нормални човешки реакции към добро и зло. Често те са душа на компанията, и като нежни приятели, искрено се вълнуват, драматично съпреживяват участта на този и онзи пострадал. Но внимание, това е видимата страна! В действителност превърнали са се в буболечки под грубия перверзен натиск на своя шеф-суверен. Както паякът оплита заблудилата се мушица в лепкаво симпатично пашкулче, така обиграният бюрократ началник държи на строг отчет слабохарактерния сред своите подчинени, бил той учител или водопроводчик, селски пъдарин или главен секретар на МВР.
Това, което се върши в училище, е обичайна практика в частни
фирми и общински ведомства, дето неяснотата, прикритото зад мазни приказки
издевателство, гаврата над човека са издигнати до степен на официална вътрешна
политика. Буболечката обикновено съзнава срамната си дейност и се държи
естествено и любезно. О, тя не вони, но е не по-малък вредител за общественото
здраве. В пристъп на малодушие е в състояние да прокопае такива сложни подмолни
ходове около всяка светла идея, че да обезсмисли, да обезцени не просто някаква
си работа, а живота на цели нации. Буболечката не вони наистина, тя само се
измъчва, скубе си косите, бърши сополи и горчиво хленчи.
За да превърне жизнерадостния служител в буболечка, шеф на
училище, например, разполага с низ отработени начини. Основният мотив, детайлно
разработен от Йосиф Висарьонович, е да се хване човекът в крачка; а ако не е
сгрешил, да му се внуши, че няма как да е безгрешен – че вече самата му
безгрешност е нещо съмнително и лошо, понеже го отличава сред стадото от
грешници... Безгрешен може да бъде единствено вождът на племето.
На всеки учител му се е случвало поради тривиална причина да
закъснее за учебен час. Но това е нарушение на вътрешния Правилник, Боже мой!
Прегрешилият хем се чувства в правото си, защото е висял час на спирката заради
нередовния транспорт, хем разбеснелите се в коридора дечица подсказват колко
вредно е това за колегите от съседните кабинети. До следното междучасие
грехът като че минава незабелязан. Да, ама не! Явява се пред грешника както сам Арахангел Михаил в тъмносиня работна манта чистачката госпожа Въткова и от вратата
прави ясен знак с кимане на глава:
– Шефът каза да му се явиш.
И тъй, среща с началството... Негово величество падишахът на вилаета с угрижен и трагичен тон:
Това е риторичен въпрос. На тази лъскава мека кукичка уста се не отваря. Стои се с прибрани пети, длани по канта, погледът забит в шарките на килима. Паузата е за теб: да осъзнаеш хала си; и едва тогава шефът с бащинска нотка човешки ще отрони:
То е начало на обработката. При реалния социализъм всяко
началство имаше поне пет канала да проучи когото и да било – три видими от
жертвата: ОФ-организацията, плюс партийния секретар на БКП по местоживеене,
плюс усърден някой доносник зад комшийската ограда; и два неофициални – от
политическата милиция и от онзи, който е на щат, за да ви попълва досиетата
в училището, във фабрика, поделение, вестник и проч. Деветима от всяка десетка
такива информатори по този начин са наети, па се и емчат, че служили вярно на
Системата за обществена хармония, щастие, мир, ред и съгласие. Слухтене, заничане
през ключалката, надменност, понеже зависиш от тях – това са им явно добродетелите.
Мисля си, няма такава йерархия, където да не мъкне торби сведения на своя мил деспот
някоя предана буболечица... Веднъж притисната, буболечката е най-лоялен фен на
своя суров суверен Партаеца Биг шеф и яростно се съпротивява дори на най-плахите опити да се
каже истината за властника, да не би да му лъсне голият задник, грандоманията,
невежеството, тъпотията на нагъл простак.
Българинът изпитвал жалост по соца... Хайде де! Просто над един
открит към света корав народ като нас, българите, от Алековия Бай Ганьо, от Стефан
Стамболов насам властта работи да го превърне в хленчеща паплач, пъзлива тълпа пред Покровителя. От края на 1944 г. българинът – за да се съхрани
като личност, бе принуден да усвои жалкия начин да е относително независим:
едно да говори, друго да върши, трето да отчита, а четвърто и пето да мисли и
чувства. Чекмедже с пет дъна – и под петото се снишила съвестта. Ако там вече
няма никого, малодушието е причина, че съвестта си отишла.
Да бъдеш себе си, да си единство от думи, дела и съзнание! Ох,
само това не! Който щръкне над редичката от Сивушки и Белчовци, подрязват му се
крилцата. Хайде, де! Че кой ли ще е тоз! Всички подлежим на подмяна, всеки е
винтче и лостче от славния кораб "Титаник". Мой начальник больше
знает, больше деньги получает. Началството се грижи за колектива, а вождът бди
за нацията. Сам по себе си човекът е нула, лесно се заменя. Какво тук значи
някаква си личност! – писа предан до гроб на болшевизма редник часове преди
разстрела. Отделният човек нямал право на съвест. Съвестта е била, и до
свършека на света щяла да бъде единствено Партията, а в актуализирания вариант след "славния" Десети ноември 1989 г. –
някой главен асистент, да речем, от Академията на БКП за социални науки и
прочие тънкости на демагогията.
Веднъж някакъв местен пловдивски учител, като се вживя повече в
литературните внушения, отколкото в реалностите на живота, а и като страдаше от
безсъние, взе, че написа писъмце до областния местен вестник. За негова
изненада, под пилатовската рубрика "Едно мнение" (че и редакторите си
пазят хляба) писмото от трийсетина реда курсив лъсна в неделния брой. Човекът
не стори кой знае какво: написа очевидното, като темичка, с която будната ни гражданска съвест (вестникът, оладжак) да се заеме. И какво се случи подир огласяването на тези никакви си трийсет реда общи приказки. Синдикалистите от
тричките местни задруги в понеделник свикват спешно творческо събрание и в
течение на три астрономически часа сто и десетимата учители в същото училище слушат
гневните тиради на десетима тарикати, които се усетили засегнати. И над цялата
тази идилия се извисява амбицията на училищната управа злополучният Кръстю
Пишурков публично да се покае, като се отрече от онзи негов гнусен пасквил и тутакси
във вторник на същата онази страница във вестика да цъфне извинение от страна на
автора. Всичко бир таман, всичко уредено, редакторите само чакат текста с покаянието, тутакси да го отпечатат. Тъй де, като има "Едно мнение", що ли да
няма и още едно мнение за цвят и мирис на будната гражданска съвест в града на културата!
Реакцията на идиотите и на техните мекерета не е интересна,
понеже е елементарна за тълкуване. Странна ми е реакцията на сто и десетимата,
които и без подсещане са видели какво се върши. Може ли европеец да открие защо
онези там страхливци като публика в цирка съзерцавали публичното дране! Щом
учители упражняват този готин стил, какво да сторят в живота техните ученици?... "България загива!" – в последните си часове повтаря пред своите
приятели и близки 82-годишен писател, може би най-българският по характер сред съвременните
родни писатели. Какво зърнал, застанал над бездната в Отвъдното, наистина ли вече нямаме нищо, ама нищо общо с коравите ни предци?
Въпреки жалката картинка, авторът остава оптимист... След
събранието трима души на пръсти, дето се казва: по терлици, под пелената на мрака, приближиха оклюмалия Херострат, за да
му стиснат ръка. Пък може би онази душица там, под петото дъно на техните
чекмеджета, разбираш ли, приятелче... Виждаме вече не отделни екземпляри с
отвратителни наклонности, не част от обществото, а стройна Система. Тя неуморно
възпроизвежда подлостта и лъжата, като приятен начин за оцеляване в условията на
дембелска духовна тирания, убива вродената у човека добронамереност. И не питай
тогава защо българинът тъй често вижда над главата си не стопани, ами
страхливци и мародери.
Илюстрация: Оклюмалият Херострат.
Eпизод от Част II "Виктор" (името на зазката) от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" с графични илюстрации на автора. Бел.м.,
tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)