ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (2.)
Спас Гърневски (1953)
ЯВЛЕНИЕТО ГЪРНЕВСКИ или
ПОЕТЪТ АМФОРОВ
Завършва задочно "Икономика
и организация на труда" в УНСС . От обикновен работник се
издига до биг директор. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската държавно печатница. Бил е и икономист в местното издателство "Христо Г. Данов".
Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., напорист, удобен за онези, които са на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от
местната Демократическа партия, след което с изящен флиг-флаг оказал се в Демократическата
партия на печения политически играч Стефан Савов. После се вписва в нестройните редици на СДС, мотае се около Филип Димитров, но когато СДС започва да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към ярката фигура на друг
ловък политически въжеиграч, Командира Костов и партията му ДСБ (Демократи за
силна България); изключен от СДС,
оказва се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив.
Да, обаче и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се мени, на
изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, но пак в неговия си стил и
амбиции се оказва депутат на партията ГЕРБ.
Ето го стила Гърневски-Амфоров:
"Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по
повод 100-годишнина от рождението му". Били други времена и поетът излял съкровените си чувства в ода за другаря Георги Димитров. Възторженият Спас през
годините ще напише за всичко, докоснало сърцето му – от сантиментални стихове за войника от Съветската армия навръх Бунарджика, през възхвала на всеки началник, който се изпречи на пътя му – от госсин Савов, край Командира Костов, та до именния ден на сегашния кмет
на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ванчо. Същественото е, че все е цамбуркал около персоните,
от които е зависила кариерата му, но поривисто, без излишни скрупули зарязвал хора и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжени стихове. На Ивановден 2015 г. на сутрешната сесия на местния парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия си кмет Иван Тотев и два местни футболни отбора с празнична молитва:
Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,
канали гребни, cпоpтни
зали, cтадиони,
cилно "Локо", cилен "Ботев",
гpад-гpадина,
гpад-позлата.
Смили cе,
Гоcподи, над кмета Тотев
с още няколко мандата!
Изобщо, слабост му е да си рецитира частушките – от възхвала (след завъртане с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за вожда Георги Димитров и толкова любимата някога БКП. Показателна е Епопеята около
паметника на съветския войник в Пловдив. Във вихъра на своята кампания за кандидат-кмет Амфоров се зарече, изберат ли го за кмет филибелии, да изчука каменния Альоша и да префасонира сиенитния войник на Бунарджика във формата на гигантска каменна бутилка – идеална реклама на американската фирма за газирана
вода "Кока-кола".
Според злите езици на Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета от партия към партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук са девет на брой. И навсякъде Гърневски-Амфоров е в първите редички – хвали или заклеймява, но е добре ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ.
Следва
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 3 mar. 2011 – edited by 5 mar. 2019
–––* Продължение, бел.м., tisss.