ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (933.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (933.)

  Удушат ли детенцето у всекиго от нас, нататък е лесно да ни манипулират както им скимне в скапаните от възгордяване, лакомия и омраза мозъци! – Аноним (1947)

  21 avg. 2008

УБИЙЦИ НА ДЕЦА*

Много ми е чудно,

и въобще, много ми е трудно

да си представя

как

онзи

самоуверен

изискан наглед луксозен господин

с биберон бил залъгван, тъпкан с хинин,

как разнасяли го повит от стая в стая

и го приспивали с онези песни познати:

"Нани-на, мамин хубав, наакан, гален"

(Как успя да станеш противен и гаден!)

Или му представяли Вълка свиреп

в облик, известен и на мен, и на теб,

и той – немощен, жалък,

тъй неопитен, толкова малък

с разтупкано сърчице

се вкопчвал в мама с треперящи ръце...

Погледната също от тази страна,
другояче изглежда и онази жена
с начервените устни и кръшния стан,
която мъжете заглеждаха с плам.
Вие вероятно не виждате обаче
онова пеленаче,
което е била някога тя –
гордост за майка си и за своя баща.

Кой всъщност убива детенцето в нас!
Нима е Времето с ужасната му власт,
или и това е както Вълка –
образ измислен,
съвестта си някак за да изчистим?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 mar. 2022

–––

* От сб. "Порто Фино" (2000 г.). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (932.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (932.)

  Защо, мислите, се втурва в скотобойната веселият, нехаен до вчера човек и защо да наричам това нещо героизъм, когато го пращат да убива и да умре! – Аноним (1947)*

 14 maj 2000

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО**

Пред гроба на незнайния воин
заставаме смирено с длани по кантовете
и тогава някакви пъстри знамена
изпълзяват от здрача на Историята.
Виждам дядо ми с набучен щик
на дългоцевната манлихера
в лятна куртка на български войник
да охранява някакви пленници
строг, а те – седнали по турски,
боси, са така отчаяно безгрижни
и позират на фотографа отсреща,
който се е надупил зад обектива,
за да излязат образите им живи,
а не мъртвешки оловно сиви.

Виждам 22-годишен моя бъдещ баща
как рови с лопатка окопче в пръстта
нейде на майната си в Централна Европа,

сред каменистата унгарска Пуста – 

млад, в сезона на силните чувства,
когато мъжът, вместо да прави война,
бленува сражения с красива жена.

Накрая себе си виждам как стрелям
и тенекиената мишена все не уцелям,
а куртката на редник яко ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила

да отлетя, оттук да избягам,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите и да се разкрещя:
"Че кое му е тука прекрасното,
да умираш на някакво си бойно поле,

за някой търгаш да стрелям бясно
като подкарано към скотобайната теле?
И какво от тези ненаши войни
можем за България да спечелим,

освен в земята да влезем сами
с участта достойно да сме умрели?"

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 mar. 2022

–––

* Жак Превер (1900-1977) – "Гарнизонен отпуск":

    Сложих си кепето в клетката

    и излязох с птичето върху главата си.

    – Я, виж ти,

    откога не отдаваме чест? – 

    ни запита майорът.

    – Съвсем не. Не отдаваме чест – 

    отвърна му птичето.

    – Е, добре,

    извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –

    каза майорът.

    – Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –

    отвърна му птичето. (Превод: Иван Бориславов)

** От сб. "Порто Фино" (последно пристанище) от 2000 г. Бел.м., tisss.