ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1346.)
Когато обсъждам с роднина живота, характера и стореното от предците ни, разбирам колко леко издаваме меродавни оценки и колко трудно е да ги разберем защо са били такива, каквито са били, а не ангели небесни. – Аноним (1947)
26 avg. 1972
СБОГУВАНЕ С ДЯДО
Безплодна спечена земя.
Копаят двама нискочели
и над ковчега на умрелия*
е августовска мараня.
Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата,
и се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.
С очи в изровената яма
наоколо е моят род
и сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.
В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна –
навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен!**
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 7 avg. 2023
Илюстрации:
- 1937. Борис Дявола на пост при погребите.
- 1977. Внукът на Борис Дявола в Добруджа.
–––
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. в тираж 1130 екз.
** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да стане и краят на живота ми. Съвпадението! Още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, влезе непоканена в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже предстоящия инцидент около трийсетия ми рожден ден. За което майката на жена ми ме кълняла: "Като знаел, че на трийсет ще мре, що се женил! Да те остави вдовица с две мъничета ли?"
** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да стане и краят на живота ми. Съвпадението! Още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, влезе непоканена в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже предстоящия инцидент около трийсетия ми рожден ден. За което майката на жена ми ме кълняла: "Като знаел, че на трийсет ще мре, що се женил! Да те остави вдовица с две мъничета ли?"
Пра-правнук съм на показно заклания на мегдана в родното му село тежко ранен българин от Хвърковатата чета след сражение с башибозука Ангел Керемидов през май 1876-та за назидание пред съселяните му, и съм внук на Борис Ненков Ангелов - Дявола. Имената на Ангел, най-малкия от петима братя и четири сестри, и по-големия му брат Георги от заможния род Керемидови са сред имената на бойци от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
