ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (678.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (678.)

 За щастие, изкуството е колективно усилие на малка избрана общност, която живее в спиритуален свят, опитвайки да интерпретира войните на самотата и плътта. – Алън Гинсбърг (1926-1997)

    31 uli 1966

 КОГАТО ЗАСПЯ

У всеки голям истински мъж

живее малко момченце.

 

Обидят ли ме,

момченцето вдига революция.

Когато съм в добро настроение,

момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,

момченцето лежи болно.

А когато заспя,

то излиза от мен,

ходи по улиците,

сваля звезди от небето

и ги почиства

с крайчеца на ръкава ми.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 uli 2021 

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Текст, писан, когато съм бил войник (1965-1967). С десетина подобни неща, писани върху хвърчащи листове от тетрадка, покрай една от войнишките ми служебни командировки бях го отнесъл в редакцията на пловдивския младежки вестник; помня, че поетът Николай Заяков пръв ми обърна внимание на точно този текст. По-късно, студент в София, преживях наяве онова, което бях си представял, пишейки рошавия текст в кабинката на радио-релейната станция Р-401М. Аполон не случайно за древните елини е покровител на изкуствата и на пророческата дарба у човека. По същия начин през онези около две години в ракетния дивизион край Хасково "видях" дворчето с каменния плочник и цветните лехи, и къщата, където живее по същото време моето момиче – бъдещата ми съпруга Ася (1952-2017). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (677.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (677.)

  За щастие, изкуството е колективно усилие на малка избрана общност, която живее в спиритуален свят, опитвайки да интерпретира войните на самотата и плътта. – Алън Гинсбърг (1926-1997)

     28 mart 2014

 ЛЮБОВТА Е ИЗЯЩНО ИЗКУСТВО 

Цинизми ръсят някога мъжете, 
като че са пред стадото овце, 
да шашнат с фрази дръзки и нелепи 
мома, която им е на сърце. 

На дъното на всяка благосклонност 
към мъжката ни слабост от мерак 
таи се изкушение греховно 
по цици и заголен женски крак.

На дама някак си не подобава 
да мери с мераклията език, 
ако не търси мимолетна слава 
в леглото гола с някой див циник.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 uli 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (676.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (676.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенюта и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    7 avg. 1982

МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю –
малък си пред истината ти.
Аз и на това съм благодарен,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 uli 2021

____

* От сб. "Сутрин рано"(1983) текстът е посветен на Крум Марков – бивш секретар по "Идейно-възпитателна дейност" в ОК на ДКМС – Пловдив, бивш инструктор в отдел "Организационен" на ОК на БКП – Пловдив, по онова време (1981-1982).Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, изрекъл пред колегата Иван Желязков по повод прогонването ми от младежкия вестник "Комсомолска искра" през юли-август на 1981 г. заради критичната ми статия срещу шест местни ведомства, начело с ОУ на МВР. Както Крум М. се отнесе и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация", т.е. цензурата в ОК на БКП, бивш журналист от местния партиен всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колежката Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", с която десет години винаги сме работили в едно и също помещение, и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да мълча, да си трая, да не ровя поради каква причина шефовете отгоре решили да ме прогонят. Всъщност, всички те – дали с мълчанието си или в малодушието си, активно бяха участвали при вземането на каквито и да било решения не само по този въпрос. Ще каже някой: стари бакии са това, защо ли само ги припомняш, но такива неща се случват и днес – кукловодите отвън на политическите сламени джуджета в България и през 2021 г. манипулират пак по същия начин. Целта е да те докарат дотам, че да си кажеш: "Всичко е скапано, нищо не зависи от мен; я да нацвъкам купища самопризнания в омраза към някого от вишестоящите", докато всъщност става дума за система и разврат. Срещу система не се воюва с озлобление към един или друг неин служител. Това не могат да разберат ни вчерашния доносник, изявяващ се днес като активен блогър и водещ в пловдивската обществена телевизия, ни днешното гласовито мекере между калинките, ни хленчещият обилно и обидно малодушен несретник, намразил България и българите заради прослойката духовни отрепки. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (675.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (675.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенюта и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    29 uli 1979

ЗАД ЗИДА

 

Една градина зад зида висок се крие

и кой живее там, и как – за мен е тайна;

желязната врата в ръжда отдавна гние,

звукът на дървояда пълни стаите. 

Да кажем, стигна някога чертата,

отвъд премина, в други свят прескоча,

за миг ще е стопя в зеленината

и Любопитството ще се налочи – 

ще види всичко, скритото ще разузнае,

като слепец към Ада ще затропа...

А аз и във смъртта ще се ругая

защо съм скочил толкоз надълбоко.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 uli 2021

Илюстрации:

- 1980 г. Иван Панев в Стария Пловдив;

- 1977 г. С баща ми дърводелеца Кирил.

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Прекаленото познание убива, просто човек понякога се обезверява, когато научи всичко около предмета, който го вълнува. Когато – с други думи, Истината е гола, тя не е особено привлекателна гледка. "Колкото повече зная, толкова по-ясно разбирам, колко малко зная" е другият смисъл на този текст. Оттам и появата на слепеца, който потропва с тояжката си към Ада на познанието. Писано е между 1979 и 1982 г. и за мен придоби особен смисъл след прогонването ми по заповед отгоре през лятото на 1981 г. за критична статия. "Дайте му да списва някоя заводска или селска многотиражка, щом толкова желае да се занимава с журналистика, но в популярните масови средства той няма работа" били думите на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев (1933-1990) към сътрудниците му Спас Беловски (1939-2017) и Крум Марков (1945); каза ми ги на четири очи Крум с добавката: "Знам, че си прав, но много съм малък да ти помогна", която реплика стана мото на друг един текст в "Сутрин рано" Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    28 uli 1978

КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ* 

Не може ни минута да мълчи

и все извръща поглед недоволен,

той някога фелдфебел бил по чин,

по навик смята правдата за своя. 

Но аз мълчах. Мълчах... а там,

край масата седяха още двама –

сред трима врагове бях сам

пред чаша, и горчива, и голяма. 

Когато после влязох зъл и лош

в сърцето си – провинция на Пловдив,

аз чувах как в притихналата нощ

гърмят от ярост мраморните плочи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 uli 2021

Илюстрации:

- 1980 г. Моят кът в младежкия вестник;

- 1997 г. Петър Кошутански (най-вляво).

–––

* Текстът е от сб. "Сутрин рано" (1983), писан е по повод действителен случай от юли 1978 г. Бъбривецът е тогавашният окръжен кореспондент на вестник "Стършел" Слави Славов, баща на поета Недялко Славов. Подпийнал, опитваше се да се заяде с мен – били сме безпомощно, кекаво поколение, всичко наготово ни било дадено, жените ни водели за носа. "Защитавай се, защо мълчиш?" – взе да говори високо. Седяхме край единствената маса отвън, на площадката току пред входната врата към Клуба на културните дейци, известното култово в онова време кафене "Кристал", където се събираха на мухабет местните художници, вестникари, писатели и поети, но и бачкатори. Бях поседнал при тези трима колкото за една цигара време. Другите двама бяха тогавашните ми колеги от вестник "Комсомолска искра" зам.-главният редактор Георги Петров (1944) и извънщатният сътрудник Илия Зайков (1944-2011). Гошо Петров ми беше казал веднъж на всеослушание: "Ти си синоним на грешки", а Илийката Зайков от селото Брестник ме беше нарекъл "малко фашистче", та щях да го пребия, както се беше изтегнал във фотьойла в стаята на главния редактор Петър Кошутански (1941). Бел.м., tisss.  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (673.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (673.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

  5 jan. 1980

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦA  

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка,
нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям – огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 uli 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (672.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (672.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

  2 dec. 1977

САНТИМЕНТАЛНА ПОЕМА ЗА ПЛОВДИВ 

Балконче над времето. Статуя. Зид.
Влажен,
премръзнал,
охлузен паваж.
Любопитни и тънки тъжни лози
в задния двор – сред кюмюр и талаш.

Тук са излишни големи слова,
какво да се прави, Градът е това!

Мансардни покриви. Бебешки рев.
Старци. Перденца от евтин тензух.
Младоженци работници в глух сутерен.
Кварталната кръчма.
Момиче в кожух.

Тук са излишни големи слова,
какво да се прави, Градът е това!

Площад на хълма – часовник без глас:
на ревера му дреме файтон разбит.
Чукни по стъклото и влизай у нас –
следи в небесата, еснафски бит.

Тук са излишни големи слова,
какво да се прави, Градът е това!

Градът е това, но и не съвсем,
защото порасна нашир и надлъж
и си пусна мустаци, брада и корем,
като зрял импотентен мъж.

Тук са излишни големи слова,
какво да се прави, Градът е това!

Градът, в който раснах и стръмно живях,
оскъдно се хранех, обилно мечтах,
страхувах се, плаках,
шумях пред света
и ето че бавно дойде Есента
и си отидоха всички добри
илюзии,
старчета,
мансардни сестри,
избягаха котките от моя балкон
и позабравих добрия си тон.

Тук са излишни големи слова,
какво да се прави, та аз съм това:

балконче, файтонче, статуя, зид,
влажен, премръзнал, охлузен паваж,
любопитни и тънки печални лози
в задния двор сред кюмюр и талаш.

      БЕЛЕЖКА

  На улица "Франклин Рузвелт" 10, току вляво от пресечката й с централната улица "Уилям Гладстон", днес се намира силно занемарена едноетажна постройка, дето бе някогашната мебелна работилница на Иван Радичев. Там калфа беше баща ми, 31-32-годишен, а мен – 6-7-годишен, по обяд всеки ден майка ми ме изпращаше да му нося хляб и ядене. Още от пресечката ухаеше на чам, туткал, шеллак и ацетон, а в задния двор сред огромни купчини кюмюр, дърва и изрезки за горене като змия се бе изтегнала лозница. Дворчето вонеше на плесен, беднотия и влажни стърготини. Тази лозница в представите ми остава като момиче, потръпващо при лекия повей с едва развили се листенца, виждах я тази лоза, докато писах текст, отнасящ се за моя роден, до болка обичан и пак тъй до болка ненавиждан Пловдив.
С гъгнив глас прочетох (понеже не помня стихове наизуст) това свое творение* на някакъв общ рецитал през далечната 1978 година; изкушавал съм се, като доверчив млад глупак, да си чета текстовете пред публика нейде в салонче край пловдивската Главна улица и после две дами дойдоха да ми рекат, че прочетеното им направило впечатление: поетесата Ваня Минчева и майката на известния местен поет, романист, драматург, философ и пр. Недялко Славов (1952). То съвсем не е мъжко стихотворение, бая хленч има в него – обстоятелство, пробудило вероятно майчинския инстинкт у двете дами, което не е престижно за един мъж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 uli 2021

Илюстрацията долу:

- Баща ми, чирак в работилницата на арменеца Ончо.

___
* Из сб. "Сутрин рано" (1983). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (671.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (671.)

Ако се вдигнат от гроба нашите предци, едва ли ще ни похвалят за малодушието пред Техни величества Невежество, Простотия, Предателства – Аноним (1947)

  26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели.

А над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата.

И се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род.

И сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 uli 2021

Илюстрации:

- Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972).

-  На 30-ия ми рожден ден в с. Тригорци, 7.VIII.1977.

___

* От сб. "Сутрин рано" (1983).
** Снимката е правена пет години след смъртта на дядо – внук на заклания от башибозук тежко ранен в сражение Ангел през април 1876. Ангел е най-малкият от петима братя и четири сестри в заможния род Керемидови. С по-големия му брат Георги името му е сред имената на момци от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметна плоча в центъра на Калугерово, градче около двайсетина километра северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.