ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (761.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (761.)

  Когато имаш нещо важно да кажеш, кажи го така, все едно е издялано в камък и резките му няма да избледнеят с времето. – Аноним (1947)

   6 maj 1987 

МАГАРЕШКИЯТ ТРЪН

На поляната, затрупана с битова смрад:

обичайните фекалии, обелки, лигнини,

талаш, стърготини

от изтеклите романтични години –

спомени от полагане основите

на концлагерите и оковите,

смарангясали зелки, лелки,

манджи, салати,

кукла инвалид без един крак,

оглозгани политици,

два от пикоч прогнили юргана...

Та на същата тази наша родна поляна

сред торбите с люспи картофени,

три спукани пластмасови кофи,

поломени грънци, посуда, саксии,

стари вестници и прочие стъклария,

от целия ни нелеп живот гнусотии,

на поляната, значи, край нашия блок,

гледам, появил се трън пъстроок. 

Едно такова растение, направо – бурен,

като че нарочно от извънземните турен

да дразни хората разни,

които не знаят, а може би не разбират,

че животът все някой бодливец намира,

за да ни подскаже естествено

за присъствието си тържествено

дори там, където не го и очакват,

ами живеят единствено

за да се оплакват.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 oct. 2021

Илюстрация:

- Маслено платно, худ. Пламен Желязков (1947)

–––

* Картината под текста ми подари за Гергьовден приятелят Пламен Желязков, пловдивски художник, с думите: "Този магарешки трън, това си ти, Жорж, това е твоят чепат характер". Бел.м., tisss.