ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1179.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1179.)

  Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)

 29 jan. 1980

ВЪЛК В ОВЧА КОЖА*

Познавам го. Това е той –

шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
с него в безпощаден бой. 

Какъв красавец и левент,
расте на корена си здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.

 

Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
 

да завърти опашка тихо,
да вметне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 fev. 2023

Илюстрации:

- Десет години от изгонването за критична статия**. 

- Зимата на нашето недоволство тепърва предстои.

–––

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г. 

** Лятото на 1991 г. с Мария К. край Созопол, когато вече бях направил броевете 5. и 6. на един от първите опозиционни на управляващата БКП вестници. БСП още не си беше сменила името. Във Великото народно събрание депутатите масово го четяха, нарекли го "Хубавото Знаме"; кефил съм се, когато по телевизията виждах по време на заседания как разгръщат вестника, чийто макет бях правил върху масата в кухничката, а материалите, които получавах от цяла България и чужбина като писма или като изпълнени с правописни грешки лично до мен изпратени послания, без изключение до един минаваха през пишещата ми машинка "Марица-23", с която десет години си бях вадил хляба в младежкия пловдивски седмичник "Комс. искра". Пишеха ми българи емигранти от Щатите, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Федерална република Германия, от Северна Африка, от Близкия Изток. От Италия с тир българка даром бе изпратила  рулони с първокачествена хартия, та с хартия съм помагал и за издаването на местния Седесарски вестник "Свобода". Подписът ми седи под нареждане до Пловдивската печатница да им бъде осигурена хартия за няколко поредни броя. Пишеха ми бивши политически затворници от лагера в Белене, "Куциян", "Слънчев кът" и пр. Когато машините приключваха с печатането на поредния брой на вестника, връзвах маратонките и във всичките двайсет и два жилищни блока на квартал "Димчо Дебелянов" на познати и приятели пусках в пощенската им кутия още лъхащ на печатарско мастило вестник "Демократическо знаме". И всичко това не за пари, а защото ме сърбяха ръцете да правя вестник за хора от моята черга, някои от които тогава ме гледаха накриво. Решили бяха, че БКП им е дала жителство, работа и жилище, затова. Бел.м., tisss.