сряда, 13 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1538.)

 
 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1538.)

 О, знам, че се лепят като мухи на мед,/ и знам кой с тога важен се намята,/ и знам, че злото има бърз разцвет,/ и знам как чакат дренки от върбата.* – Франсоа Вийон (1431-1463...) 

 8 maj 2019 

ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ 

Любима Ани, страдам сам
без твоя чар и ум дълбок!
Опънах транспарант голям
навръх строящия се блок.


Насрещу нейния балкон
рискувах си живота аз,
придвижвайки се пълзешком
до най-опасния перваз. 

"Любима Ани, в моя ден

 ти, слънце, моя нежна страст,
ще се омъжиш ли за мен,
че много те обичам аз?"

Уви, дали не ме разбра

или съседките й зли
на подбив сякаш на ура
коварно взели я, дали? 

С дъжд есемеси ме заля:

"Глупак! Наивен, жалък тип!
Не знаех, че си тра-ла-ла!
Не аз, а Бог да ти прости". 

Сега свещици паля сам

и попа с леден взор следя,
от мен неверник по-голям
не се е раждал на света.**

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 13 mar. 2024

Илюстрации:
- До уши влюбен, и умният мъж оглупява.
- Момичетата интуитивно следват точния.


–––
* БАЛАДА ЗА СМИСЪЛА НА НЕЩАТА
(продължение)
...знам дървото, видя ли смолата,
           знам кое и как да го прахосам,
           знам лентяя и потта пролята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Знам на ближен ризите безчет,

  знам и колко расов е абата,

  знам и монахиня с луд късмет,

  знам го господаря по слугата,

  знам ги номерата във играта,

  знам как лудият заглажда косъм,

  знам на много бурета вината —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Знам дръглив катър и кон напет,

  знам какво е пяна на устата,

  знам жените и за мой късмет,

  знам кого го бие днес парата,

  знам наяве и насън нещата,

  знам със ерес как да ви ядосам,

  знам, че Рим е пъпът на земята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Ваша милост, блъскам си главата,

  знам кое и как виси на косъм,

  знам, че песента ми е изпята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Превод от фр.: Васил Сотиров

** Зарекъл се преди време, направил жест към приятелката си; тя обаче не само не оценила жеста, ами изоставила влюбения. За да я омилостиви и с риск на живота си, окачил върху фасадата на строежа срещу балкончето й афиш "Ани, обичам те, върни се!" Шашнатата Ани, като осъзнала, че посланието е лично до нея отправено, разгневена му пратила есемес: "Върви на майната си, всичко свърши". Вж. https://www.burgas24.bg/novini/interesno/SMS-Vurvi-na-mainata-si-vsichko-svurshi-ot-golyamata-lyubov-na-Hekimyan-go-sukrushi-867537# Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...