ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (770.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (770.)

Господи, време е! Спусни криле
       над слънчевия лик; и ветровете
       пак литнат из просторното поле.
 
       За плодовете сетни повели
       по-южни – дните: да узреят
       и сладост в тежък грозд да влеят
       на Лятото последните стрели!
 
       Бездомник дом не ще да изгради,
       самотникът сам пътя си ще мине –
       ще ходи из замрелите градини,
       писма ще пише дълги и ще бди,
       докато там листата тихо гинат. – Райнер Мария Рилке (1875-1926)* 

    28 noe. 1972

ЕСЕН В ПЛОВДИВ 

Как есенно листата остаряват,

къде сте, луди пролетни зари –

зеленото във златно преминава

и в алено обагрено дори.

Усещам и как в бъчвите набъбва

на виното грехът и мъдростта

и вече няма за къде да бързам –

по-всеотдайна става любовта.

Отварят се зарасналите рани,

мълчание нахлува изведнъж

и мъртвите приятели в дома ми

се връщат кротко с мириса на дъжд.

В такива дни, в такава глуха есен

разплакана си тръгва младостта,

под облаци с ята, на юг понесени,

изгрява непривична яснота.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 oct. 2021

–––

* Немскоезичният поет от Австро-Унгария Райнер Мария Рилке е връстник на прадядо ми Ненко Керемидов, едва шестмесечен отнесен от майка си – първескинята Мария, през кърищата от Калугерово до Пазарджик, след като мъжът й Ангел бил заклан от башибозуци на мегдана в родното му село, заловен тежко ранен в сражение между десетимата юнаци, пратени от Бенковски да купят от селяните брашно за бедстващата в околностите Хвърковата чета. Споменат е в бележките на друг четник от Калугерово, Тома Гергьов Сираков (1834-1927), съвсем бегло: "Беше момък храбър, решителен" вж.,https://www.istorianasveta.eu/…/480-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0… Питам се какво ли е общото между нежния и отраснал в цивилизована среда австрийски поет и моя сърцат прапрадядо? А може би това са християнските духовни ценности?! Позволих си леко да редактирам превода на класика в Българската лирика Николай Лилиев (1885-1960).

Калугерово. Паметната плоча с имената на братята Георги и Ангел Керемидови 
 

** Няма по-плодна основа за поезията от Тъгата; открих това още докато бях студент в София. Запомнете, щастливците не пишат стихове. В тъгата се откриват хоризонтите на света; внезапно разбираш колко много духовни братя и сестри имаш, а Пустинята на веселието се изпълва с тих копнеж и ромон на ручеи. Беше поемка от 15 четиристишия под надслов "Стая". През далечната 1973 г. редакторът от Пловдивското издателство Иван Николов (1937-1991) публикува в списание "Тракия" бележка за този и още един мой текст, все приятни нещица писа. През 1974 г. поемката с петнайсетте й строфи излъчиха в "Поетична дъга" на Радио София – пусна я поетесата Рада Александрова (1943), с която Михаил Берберов ме запозна в кафенето на СБП на ул. "Ангел Кънчев" 5. Хонорара пропуснах да взема. Към писането на стихове никога не съм гледал като на източник за приходи. От далечната 1982 г. някогашната поема придоби този вид, сега съжалявам, че послушах Иван Николов и невъзвратимо я съкратих. Бел.м., tisss.